Майкл Скотт - Вещерът

— Също като едно време, а?

Тя притисна длан към лицето му.

— Пази се — прошепна.

Марс заобиколи масата и прегърна бившия си враг. Аурите им запукаха и зацвърчаха и за миг изникна образ на двама воини в еднакви екзотични червени брони.

— Бий се и оцелей — каза Марс. — А когато всичко това свърши, ще имаме време за много приключения. Също като едно време.

— Също като едно време. — Прометей стисна рамената на Древния. — Бий се и оцелей.

— Ще докарам джипа — рече Черния ястреб. Тръгна, като си подсвиркваше тихичко.

— Чакайте — каза Софи. — Пернел, ами Джош? Какво ще стане с брат ми?

Всички се обърнаха да погледнат Вълшебницата и Софи изведнъж разбра какво означаваше изражението, което бе видяла одеве в очите й.

— Той отново избра Дий и Деър. Софи, брат ти е окончателно изгубен за нас.

Триъгълната вимана бе толкова широка, че почти изпълваше кратера на вулкана. Докато се снижаваше, блъсна два от по-малките кораби. Единият експлодира в огнено кълбо; другият отхвръкна, удари се в отвесната скала и избухна, пращайки нажежени шрапнели във всички посоки.

Всички затворници се хвърлиха навътре в пещерите, за да се предпазят от рикоширащия в стените метал. Само Скатах остана на входа на килията си, наблюдавайки приближаващата рукма вимана. Отмести глава встрани, когато парче горящ фюзелаж, дълго колкото ръката й, рикошира в скалата над нея. Огромният боен кораб закачи още една вимана и тя се заклатушка твърде близо до стената на кратера. Удари се в една скална издатина и корпусът й се пукна. Докато прелиташе покрай килията й, Скатах зърна как двамата анпу вътре отчаяно се опитват да овладеят падащия кораб. Малко по-късно той цопна в лавата и избухна в огромно огнено кълбо, което прати пръски магма високо във въздуха. Разтопената маса полепна по скалите и закапа бавно надолу.

Широката рукма вимана се спускаше постепенно, а заостреният й нос и върховете на крилата почти докосваха стените. Сянката кимна одобрително: пилотът бе истински майстор. Корабът слизаше все по-надолу, подминавайки килиите на Шекспир и Паламед.

Останалите по-малки вимани се стрелкаха около големия съд, като внимаваха да не се доближават прекалено. Скатах отчаяно се помъчи да си спомни каквото знаеше за тези машини, но то бе ужасно малко. Не мислеше, че по-малките кораби са въоръжени, но предполагаше, че поне един е отлетял към столицата, за да доведе подкрепления. Голямата вимана вече бе съвсем близо и Скатах можеше да види, че за разлика от по-малките съдове, които бяха от метал, тази бе направена от полиран кристал и блестяща керамика. Беше почти напълно прозрачна и Сянката можеше да различи вътре една мърдаща фигурка.

Въздухът бе изпълнен с бръмченето на електромагнитния двигател на виманата — писклив вой, от който Скатах настръхна и по щръкналата й червена коса заигра пращяща енергия. Вибрациите отекваха в черните стени на вулкана и тя видя по тях да плъзват тънки пукнатини. Изведнъж парче камък до краката й се отчупи и падна в лавата долу. Скатах се отдръпна, точно преди ръбът на пещерата да се разпадне на прах.

Едното крило на виманата се завъртя, докато не се озова почти точно над нея, и червената лампа на върха му се пръсна на парчета. Ръбът на кораба остърга стената, засипвайки я с дъжд от черни камъчета. Скатах знаеше, че ако машината се снижи още, ще заседне. Тя приклекна, вдиша дълбоко сернистия въздух, закашля се и скочи нагоре, точно когато вибрациите превърнаха стените около килията й в късчета прашен камък. Пръстите й се вкопчиха от двете страни на крилото на рукма виманата, но дясната й ръка се хлъзна по гладката повърхност. Скатах отчаяно посегна да се хване пак, преди да се е изпуснала и с лявата ръка. Погледна надолу между краката си и осъзна, че вече нищо не я дели от лепкавото езеро от лава. Рукмата започна да се издига.

С крайчеца на окото си тя зърна някакво движение. Малка кръгла вимана се спускаше към нея. Прелетя толкова близо, колкото можеше, като явно се опитваше да я събори. Скатах ритна към корабчето, но това едва не я накара да се пусне.

Кристалната рукма вимана се издигаше бавно, а Девата-воин продължаваше да виси под нея. Опита се пак да се покатери върху крилото, но повърхността бе твърде хлъзгава и тя осъзна, че няма да може да се удържи още дълго. Изведнъж си спомни, че веднъж й бяха казали, че ще умре на екзотично място. Е, какво по-екзотично от това да висиш под бойна вимана в кратера на действащ вулкан?