Майкл Скотт - Вещерът

Американецът направи крачка към италианския безсмъртен.

— И още как!

— Давам ви последен шанс — предупреди Дий.

— О, трябва да се страхувам ли?

— Значи най-сетне предадохте господарите си — каза Дий толкова тихо, че думите едва се чуваха през вятъра. — Нарушихте клетвите си да им служите. Вещери.

— Едва ли точно ти можеш да ни съдиш — рече Макиавели.

— Да, но сега вашето решение пречи на плановете ми — каза Магьосника. Погледна към Джош. — А ти на чия страна си? — попита той. — С мен ли си или с италианеца?

Джош започна объркано да мести очи от Дий към Макиавели, като отваряше и затваряше уста от смущение. Разбира се, той не искаше чудовищата да бъдат пуснати в Сан Франциско; това просто не бе правилно. Усети внезапна топлина върху рамото си и посегна зад гърба си да извади Кларент. Щом мечът легна в дланта на момчето, топлината плъзна нагоре по ръката му и нещо в ума му се размърда. Съмненията изчезнаха, пометени от увереността, че е напълно правилно създанията да бъдат пуснати по улиците. Всъщност даже беше необходимо. Спомни си една фраза, която баща му бе използвал в лекция в университета „Браун“ миналата Коледа. Беше цитирал Чарлз Дарвин: Оцеляват не най-силните или най-интелигентните, а най-приспособимите.

Малко смърт и разрушения, малко истерия и страх щяха да дойдат добре на човеците. Мисълта как Лотан крачи по „Ембаркадеро“ бе донякъде забавна. Той се ухили на въображаемата картина. И колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-ясно разбираше, че е необходимо Лотан да бъде освободен — така Древните щяха да се върнат, а нали заради това бе всичко?

— Помисли си за разрушенията, Джош — каза Макиавели.

Рухващи сгради; тичащи и крещящи хора… Мечът пулсираше при всеки образ.

— Ти си живял в Сан Франциско, Джош — рече Били. — Не искаш това да се случи там, нали?

Вирджиния Деър пристъпи напред и прегърна Джош през рамената.

— Джош знае на чия страна е — каза тя, впила стоманеносивите си очи в неговите. — На наша. Нали така?

Джош поруменя силно и премигна, когато чаеният аромат от аурата на жената преседна в гърлото му. Последното, което му се искаше, бе да разочарова Вирджиния Деър.

— Ами, да, така мисля. Не съм сигурен…

Дръжката на меча се затопли още повече и пръстите му я стиснаха силно. Изведнъж тя стана толкова гореща, че му се стори, че ще припадне. Картини на разрушение и хаос танцуваха по ръба на съзнанието му. Разцъфтяваха пламъци и той бе омагьосан от красотата им; чуваше писъци, но те звучаха почти мелодично.

— На чия страна си? — повтори Магьосника.

— Помисли, преди да отговориш — предупреди го Били.

— Звучи много смешно в твоята уста — рече Дий. — Джош, с мен ли си или с италианеца? А ако си с Макиавели — добави презрително, — забележи, че преди малко той заплаши да ни предаде на Фламел. Ето още един човек, който ще направи всичко възможно, за да запази властта си, дори ако това означава да обрече света на бавна и мъчителна гибел.

— В Сан Франциско живеят над осемстотин хиляди души — каза гневно Били. — Много от тях — може би дори повечето — ще умрат. Ти не искаш това, нали, Джош?

— Помниш ли за какво говорихме миналата седмица в Охай? — попита Дий, преди Джош да успее да отговори. — Помниш ли, като ти показах света — какъвто би могъл да бъде, какъвто ще бъде — ако Древните се върнат — с чист въздух, бистра вода, незамърсени морета… — Докато Магьосника говореше, пред очите на Джош затрепкаха образи.

… Остров под безоблачно лазурно небе. Безкрайни поля от златна пшеница се простираха към далечината. Дърветата бяха натежали от всевъзможни екзотични плодове…

… Големи, брулени от ветрове пустинни дюни позеленяха от тучна трева…

… Болнично отделение с дълга редица празни легла.

Джош кимна, хипнотизиран от видяното.

— Рай.

— Рай — съгласи се Дий. — Но италианецът и бандитът не искат това. Те искат светът да остане, какъвто си е: мръсен и несправедлив, така че те да могат да действат в сенките.

— Джош — изрече твърдо Били, — не го слушай. Помни, че това е Дий — принцът на лъжците.

— Фламел също те лъжеше — напомни му бързо Дий. — И не забравяй какво направиха той и жена му със сестра ти.

— Настроиха я срещу теб — прошепна Вирджиния. Посегна и докосна с пръсти ръката на Джош, сякаш в знак на съчувствие. — А аз мога да те науча на нещо, което не могат нито Макиавели, нито Били — каза тя, като сниши глас и се приведе към него, така че само той да може да я чуе. — Ще те науча на Въздушна магия. Най-полезната от всички магии — добави тя убедително.