Александра Бракен - Тъмен завет

Най-вероятно — за да ги използват. Трима заложници бяха за предпочитане пред един. Можеха да убият единия от тях или и двамата, за да демонстрират сериозното си намерение да сторят същото и с мен.

Но не успявах да се отърва от едно инстинктивно чувство за Роман и Приянка. Прогори ме като електричество, когато видях Роман да стреля, и оттогава не ми даваше мира.

Ужасно бе да изпитвам подозрения към други пси, нуждаещи се от помощ, повече ми се гадеше от тази идея, отколкото от упойващото вещество. Ако се усъмнявах в мотивите на всеки непознат, изпаднал в страховита ситуация, нямаше да отворя вратата на микробуса за Руби преди толкова много години.

Ала нападателите, тези двама пси, похитителите ни… Всички бяха твърде добре обучени. Роман нямаше да стреля така, ако не го бяха научили, ако не се беше упражнявал часове наред. Приянка нямаше да се бие с подобна увереност, ако не се бе била и преди.

Нищо чудно все пак да играеха роли в цялата тази история. Щеше ми се да вярвам, че всички пси са обединени, но не бях толкова глупава. Носеха се слухове за нихилистичната група Кръг „Псион“, които непрестанно пускаха заплахи, подкопаващи работата на Съвета на „Пси“. Или пък похитителите бяха наели тези двамата за стръв, знаейки, че по-лесно бих приела помощ от друго хлапе. Ако се окажеше така, значи, добре си бяха свършили работата.

Но… и другите двама бяха вързани и упоени.

Както обичаше да казва Вида, най-разумният път през помията бе да нагазиш със запушен нос и граната в ръката и да минеш напряко. Сега трябваше да елиминирам директната заплаха и да събудя другите, за да им изкопча необходимите отговори. Тъй като само аз бях в съзнание, на мен се падаше честта да измисля начин.

— Промяна в акцията… — Мъжът върна телефона в кожения калъф на колана си и залитна две стъпки към стената на каросерията, точно до кабината на камиона, сетне заблъска по метала. — Забеляза ли тая гадост? Защо ни карат да ги водим там, мамка му? И без това ще видим зор с преминаването на границата.

Не чух приглушения отговор, но поне разпознах два мъжки гласа от другата страна.

— Да, да — измърмори този в каросерията.

Фенерчето на каската му примигна и той насочи светлината вляво от мен към Приянка. Банката над нея висеше празна и започваше да се свива, сякаш изтласкваше и въздуха в себе си надолу по тръбичката.

Камионът извибрира под мен. Затворих очи, когато мъжът мина покрай мен. Десният крак на Приянка докосна моя ляв — похитителят бе хванал брадичката ѝ между облечените си в ръкавица пръсти и стискаше меката кожа на бузите ѝ. Вторачи се в лицето ѝ, приближавайки го към маската си. След малко изцъка с език и ѝ изгука подигравателно.

Всеки сантиметър от мен се смрази от ярост. Свих пръсти и пробвах да изхлузя незабелязано дясната си ръка от белезниците. От единия му хълбок висеше пистолет, а от другия — нож, но мярнах и устройството за Бял шум, затъкнато в колана му с инструменти, както и телефон в джоба му. А ако не ме лъжеха инстинктите, в едното му ухо имаше слушалка.

Той изсъска ядосано и отблъсна лицето на Приянка, оставяйки главата ѝ да се удари в гумената подложка на пода. Погледът му се задържа твърде дълго върху голите ѝ бедра и долових как горната ми устна се сгърчва в гневна гримаса.

А, ясно. Значи беше от този тип копелета.

Мислите, препускащи в главата ми, ме побъркваха. Тласкаха ме напред, достигаха част от мен, която не разпознавах. Тук, в мрака, можех да бъда друг човек. Някой, чиято работа не беше да говори пред публика с идеалната си прическа и голяма усмивка, каквото и да запращаше светът в лицето му. Тук нямаше камери. Нито протоколи.

Имаше само бягство. Оцеляване.

Мъжът се извърна и ритна крака на Приянка, запътвайки се към хладилната чанта до вратата.

— Радвай се, че той не ни нареди да ти счупим краката, за да не избягаш — каза ѝ с небрежен тон, сякаш дърдореше за времето. Облачно с възможни изтезания. — Аз, естествено, предложих. — Той отвори капака и освети с премигващата светлина от челника си торбичката с жълта течност, която извади от хладилната чанта. Колебливият лъч отново освети и голите ѝ крака. — С огромно удоволствие щях да изпотроша костите ти една по една, започвайки от бедрата.

Разбрах, че ефектът на упойващото вещество намалява, когато думите стремглаво напуснаха езика ми — съвсем ясни въпреки сухата болка в гърлото ми.

— Май ти харесва да зяпаш момичета в безсъзнание, а?

Банката с жълта течност подскочи в ръката му и тупна на гумената подложка. Двигателят на камиона изръмжа и увеличихме скоростта. Почувствах бесния поток на електричество през цялото му тяло, но не успях да се свържа с него заради пластовете гумена изолация помежду ни.