Джим Батчер - Фурията на капитана

— Как?

— Тави — рязко и предупредително го спря Максимус.

Тави го погледна.

— Какво?

Максимус го изгледа, после поклати глава и хвърли извинителен поглед на Исана.

— Това е много важна информация. Знам, че тя е от семейството… но тя също така е представителка на лейди Акватайн. По-добре е да не я обсъждаме пред нея — погледна отново Исана и каза: — Като цяло това е въпрос на принцип, госпожо.

— Врани — изсумтя Тави. — Макс, тя е моето семейство. Ако не можеш да се довериш на семейството, тогава на кого изобщо?

Вината отново жегна Исана. Изказването беше типично за Тави. Той беше израснал до нея и Бърнард в сурово погранично селище, където тежкият труд и опасностите принуждаваха хората да се доверяват един на друг в много по-голяма степен, отколкото в по-проспериращите области на Алера.

И Тави беше свикнал с факта, че в долината Калдерон семейството винаги подкрепя, винаги защитава, винаги помага… винаги казва истината. Той вярваше в това.

Ох, ще бъде наранен, когато тя унищожи тази вяра. И на двамата ще им бъде непоносимо болно.

— Всичко е наред — бързо каза тя. — Във всеки случай това беше неуместен въпрос. Разбира се, че е добре да сте по-предпазливи.

Тави я погледна подозрително, но сви рамене и кимна.

— Разбързай се, Макс. Нямаме много време.

Максимус удари с юмрук по гърдите, отново погледна извинително, кимна на Исана и се насочи към изхода.

Тави се изправи и се намръщи замислено.

— Съжалявам, че трябваше да те прекъсна, лельо, но…

— Разбирам — тихо каза тя. — Имам отговорности, които също трябва да спазвам.

Тави се усмихна признателно.

— Ще вечеряме ли довечера?

— Би било чудесно.

Тави изведнъж присви очи.

— Ох — каза той. — Ако искаш, сега мога да отделя няколко минути. За какво искаше да поговорим?

Тя не можеше да го направи. Не можеше да се застави да му причини такава болка. Ако не можеш да се довериш на семейството, тогава на кого изобщо?

— Нищо особено — излъга тихо тя. — Може да почака.

— И така, капитане — каза сър Сирил.

Той леко се намръщи и се размърда на седалката, опитвайки се да нагласи по-удобно металния крак, който заместваше собствения му под коляното.

— Ако сте готов, защо не ни демонстрирате вашата ерудиция.

Тави кимна и излезе на подиума в залата за конференции. Въпреки че високопоставените лица си бяха отишли, помещението все още беше претъпкано, но този път от офицерите на двата легиона на Сенатската гвардия и Първи алерански.

С изключение на Макс, Красус и един или двама други трибуни от Първи алерански, Тави беше най-младият човек в залата.

— Благодаря ви, сър Сирил — каза Тави. — Първи алерански води активни бойни действия срещу войските на канимите на юг в продължение на почти две години, броено от Нощта на червените звезди. Ние отблъснахме техния първи и втори опит за превземане на моста. След допълнителния натиск, оказан от войските на Върховен лорд Плацида на източния им фланг, те бяха принудени да отклонят значителна част от пехотата си на изток и ние изтласкахме гарнизона им от неговата позиция във Фаундърпорт. Гражданското опълчение на Фаундърпорт държи града и ние винаги сме готови да му окажем необходимата помощ. Това е единствената ни крепост на юг от Тибър, но канимите не смеят да я атакуват от страх да не бъде хванати между Първи алерански и градските стени.

— Това вече го знаем, капитане — раздаде се гласът на Арнос.

Сенаторът, облечен във великолепна официална мантия от синя и червена коприна, седеше на първия ред.

Двамата капитани от Сенатската гвардия седяха от лявата му страна, а Наварис и един от нейните двама сингулари — отдясно.

— Може да не продължавате да ни напомняте за постиженията си. Всеки от намиращите се тук признава, че сте постигнали някои успехи.

Тави почувства, че е на път да започне да скърца със зъби, но успя да се сдържи. Да го отнесат враните, ако позволи на този надут паун, облечен в копринена роба, така лесно да го изкара извън нерви. Освен това инстинктите му подсказваха, че би било грешка да позволи на Наварис да го види как губи самообладание.

Наварис. Жената беше легенда сред курсорите, най-успешният и най-високоплатен убиец в Алера. Беше убила седемдесет и трима противници в законни дуели и около шестдесет-седемдесет в схватки, които бяха определени като самозащита. Носеха се слухове, че още около стотина загадъчни убийства могат да й бъдат приписани с доста висока точност, а също така тя беше добра и в прикриване на престъпленията си, както и в избягване на отговорност за уменията си. Тави осъзнаваше, че тя сигурно е убила много повече, но успешно се е отървавала от труповете.