Джим Батчер - Фурията на капитана

Последваха отгласи от груби мъжки изказвания.

— Махнете ръката си от меча, сингулар — каза Тави с властен глас, който изплющя като камшик. — Насочете това оръжие срещу мен — и ще изсипя червата ви върху него.

Чу се звукът на няколко остриета, които излизат от ножниците си, и Исана скочи на крака от внезапния ужас, който я заля.

Нов глас се включи в разговора.

— На ваше място — каза Арарис с по-висок тон, — бих постъпил, както ви казва.

— Или не — каза грубоватия весел глас, пропит с жажда за насилие, на Антилар Максимус. — Ако още искате да потанцувате, аз съм в играта.

— Никой от тях няма да извади стоманата преди нас — каза трети глас, принадлежащ на млад човек, когото Исана не познаваше. — Ако нещо започне сега, те дори няма да имат възможност да извадят оръжието от ножницата му. Това не е много честно.

— Абсолютно вярно, Красус — каза Макс. — Абсолютно вярно.

Исана почувства прилив на убийствена ярост от страна на Наварис, тя се чувстваше уверена. Това беше изпепеляващ гняв, който така кипеше от злоба и омраза, че почти изглеждаше като отделна личност. Това беше ирационално, кръвожадно нещо, един вид лудост, с каквато Исана се бе сблъсквала само два пъти в живота си.

За момент Исана беше сигурна, че Наварис ще нападне, без да се съобразява с нищо. Но после свирепият пламък внезапно умря, превръщайки се в спокойствие. Угасна бързо като свещ, хвърлена в морето.

— Мислите, че сте постигнали нещо — тихо каза Наварис. — Грешите. С течение на времето ще се убедите в това.

Тави продължи да я гледа, сякаш изобщо нищо не е казала.

— Бъдете така любезна, предайте на сенатора моите извинения, че не мога да действам, без да видя заповедите му. Понякога регламентът е неудобен, но в крайна сметка на това се крепи легиона. Благодаря ви за визитата.

— Глупак — каза Наварис.

— Капитан Глупак — каза Тави. — Приятен ден, сингулар. Арарис, Красус, изпратете достопочтения сингулар и нейните помощници до вратата.

В течение на секунда нищо не се случи. После последва разбъркване, звук на затваряща се врата и — тишина.

Исана се облегна на стената и затвори очи. Сърцето й бясно блъскаше, леко замаяно както от внезапното облекчение, така и от собствения й страх и силните емоции, които бяха препълнили малкия кабинет.

— Врани — изсумтя Максимус. — Това същата ли е, за която се сещам?

— Наварис от Фригия — каза Тави, кимайки.

— Какво правеше тя тук? — попита Макс.

— Слушаше обиди най-вече. Особено в самия край.

Макс пусна кратък, кашлящ смях.

— Не правиш нищо наполовина, нали така, Калдерон?

— Това ми спестява време, за да не се връщам да довършвам по-късно — Тави стана от стола си и пристъпи към вратата — И говорейки за Калдерон…

Исана я отвори, притеснена, че ръцете й още треперят от напрежението през последните няколко минути. Сега стаята беше празна с изключение на Тави и Максимус.

Поглеждайки Исана, веждите на Макс литнаха нагоре, а изненадата му беше осезаема.

— Ох. Добро утро, холтър.

— Добро утро, Максимус — отвърна тя. Помисли си, че поне гласът й звучи спокойно. Тя погледна Тави. — Тази жена опасна ли е?

Тави кимна.

— Тя е в най-добрите десет или дванадесет меча на Алера.

— По-скоро в най-добрите шест или седем — каза Максимус със сериозен тон. — И е извършила повече убийства от кои да са други два меча в списъка.

Исана поклати глава.

— Какво си мислеше, като я обиждаше така?

— Мислех как да спечеля време, за да могат Макс и брат му да успеят да стигнат до тук — каза Тави. Той я дари с момчешка усмивка. — Отпусни се, лельо. Всичко беше под контрол.

Макс изсумтя.

— Тя действа в интерес на сенатора? — попита Исана.

— Може би — каза Тави.

— Тогава защо не й даде документите?

Тави въздъхна и започна да събира падналите документи.

— Документите ще кажат на Арнос това, което той не иска да чуе. Мисля, че той планира да организира изчезването им.

Той се изправи и се обърна към Максимус.

— Дай ги на Ерен. Искам копия за сър Сирил, за сенатора и за трибуните по стратегия и на трите легиона, както и за командира на градското опълчение.

Макс изсумтя.

— Да събера щаба?

— Да. Щом информацията бъде разгласена, Арнос вече няма да има възможност да я прикрие.

Исана внимателно го погледна.

— Какво е толкова ценно в нея?

Тави прокара ръка през късата си коса.

— От това, което успяхме да съпоставим, мисля, че имам отлична идея по повод действията на канимите. Мисля, че ако действаме правилно, ще можем да спрем тази война.