Джим Батчер - Фурията на капитана

Наварис не изглеждаше толкова опасна, колкото всъщност беше. Жилава и стегната, един-два инча не й достигаха до шест фута височина. Имаше безцветни сиви очи, косата й с цвят на сол и пипер беше подстригана късо, както е прието в легионите, което убиваше всякакви намеци за женственост, също както и мършавото й, мускулесто тяло.

Носеше черни кожени панталони за езда, а на бедрото й се виждаше дълъг меч за дуели. Скучаещият й поглед гледаше света наоколо, сякаш всеки в него е просто поредният спаринг-партньор в залата за тренировки. Ако беше нападнала Тави в кабинета му, той се съмняваше, че ще успее да й устои повече от секунда или две.

Също така тя беше, ако Тави правилно я беше преценил, абсолютно откачена.

Той измести поглед от Наварис обратно към сенатора.

— Моля за извинение, сенаторе. Започнах с общ преглед на ситуацията.

Арнос му хвърли кисел поглед и нетърпеливо махна с ръка.

— Приключете с това.

Сър Сирил, седнал в самия край на първия ред, вдигна глава и каза:

— Започнете с Воксгард.

Тави кимна. Той се обърна към черната дъска зад себе си и с няколко бързи движения нахвърли груба карта на региона, отбелязвайки Елинарх, Тибър и Фаундърпорт.

— Воксгард е холт, който се занимава с дърводобив, и се е разраснал до малък град — каза той, обръщайки се към залата. Бързо отбеляза местоположението му, примерно на около тридесет мили южно от Елинарх. — Когато изтласкахме канимите от позициите им във Фаундърпорт, те се сражаваха като бесни, за да задържат Воксгард.

Един от капитаните до Арнос, мъж на име Налус, промърмори:

— Стени?

— Не — каза Тави. — Там няма никакви сериозни укрепления. Също така нищо особено по отношение на терена. Но ние се сражавахме с тях в продължение на два дни, преди най-накрая да отстъпят.

— Защо ви е отнело толкова много време, за да ги разбиете? — попита Налус.

— Те не бяха разбити — каза Тави. — Всъщност отстъпиха много организирано, а след два дни сражения ние не бяхме във форма да ги питаме за това.

— Оттогава повечето ни стълкновения приличат по-скоро на тежки схватки, отколкото на генерално сражение, докато канимите укрепваха позициите си. Едновременно с това няколко курсора на короната, изпратени да помогнат на Първи алерански, проникнаха в окупираната територия и започнаха да събират информация.

— Какво научихте? — попита Арнос.

— Първо, сър, че канимите не са позволили на всички да си тръгнат спокойно, както си помислихме в началото. Те са задържали представителите на две професии — дърводелци и корабостроители.

Арнос силно се намръщи.

— Значи… тяхната защита на дърводобивния холт е имала определена цел.

Тави кимна.

— Те са събирали материал. Дървесината, която е отлежавала в складовете, основно.

— Отлежала дървесина? — трибунът по тактика Келус стоеше облегнат на страничната стена, недалеч от Тави. — Защо точно отлежала дървесина, сър?

— Защото, трибун — каза Арнос твърдо, — не можеш да строиш кораби от сурова.

Тави кимна, леко впечатлен въпреки нежеланието си. Мозъкът на Арнос работеше бързо, когато решеше да го използва.

— Точно така, сър.

Той се обърна и маркира точка на грубата карта, долу ниско на дъската, може би на разстояние стотина мили.

— И ние мислим, че те ги строят тук, в град, наречен Мастингс. От морето към него води дълъг тесен залив и там вече е имало условия да се строят по дузина кораба едновременно. Предполагаме, че сега възможностите са разширени.

— Предполагате? — попита Арнос.

— Това е хипотеза, сър, но всичко се вписва много добре. Канимите поставиха отбранителни позиции на входа на залива и потапят или залавят всички кораби, насочили се към Мастингс. Патрулите им в този район са тройно повече от където и да е другаде, а основната част от техните войски е разположена някъде в този район. Трудно е да се установи точно, защото те забраняват на всички алеранци да влизат в града, с изключение на корабостроители или дърводелци, които са принудително взети да работят.

— Тогава как разбрахте, че основната част от войските им са там? — попита Арнос.

— Посредници в доставките на храни, сър — каза Тави. — Или Мастингс е населен с огромен брой каними, или жителите му са решили да изоставят живота на морско пристанище и да се заемат с търговия с едър рогат добитък.

— Кораби — промърмори капитан Налус отново. — Какво ще правят с проклетите кораби?

Тави отговори:

— Канимът Сари, който първоначално ръководеше инвазията, заповяда корабите им да бъдат изгорени веднага след като слязоха на брега. Сиянието на пожарите над Фаундърпорт се виждаше на пет мили наоколо.