Джим Батчер - Фурията на капитана

— Изглежда не сте се разбирали много добре, нали? — попита Тави.

— Като правило, не много.

— Какво щяхте да направите, ако той беше дошъл при вас с майка ми.

Гай сви рамене.

— Мисля, че моята реакция не би била одобрителна.

— Тя е моя майка, сър — каза Тави. — Тя е била съпруга на вашия син.

— Да.

— Не се надявам, че ще я обсипете с обич — продължи Тави. — Но тя може да ви бъде от голяма полза. И заслужава вашето уважение.

— Ще взема предвид това — отговори Гай.

— Направете го — каза Тави с глас, лишен от заплаха или гняв. — В противен случай вие и аз също няма да можем да се разбираме, сър.

Гай демонстрира зъби на Тави.

— По-внимателно, внуче — двусмислено каза той и напусна сградата.

Тави се свлече на стола и отпусна глава. Замисли се какво ли е да израснеш с дядо.

Поклати глава и стана. Той също нямаше време за съжаления и му предстоеше да свърши сериозна работа.

Бърнард благополучно ги изведе от опасната зона.

Без значение какво ги беше преследвало, когато влязоха в Калар, то очевидно изчезна по време на разрушаването на града и надигналата се виелица от пепел.

Когато небето отново се проясни, Амара ги вдигна във въздуха. Това изискваше много повече усилия, отколкото ако летеше сама, но тя не се стремеше да поставя рекорд по скорост.

Но дори така един ден път им позволи да стигнат до земите, граничещи с Атика, и да продължат по един от павираните пътища.

Те бяха толкова мръсни след пътуването през блатата, че дори нямаха да им позволят да наемат стая, ако не бяха показали не само сребърни, но и златни монети, когато бяха помолени да покажат парите.

Първото нещо, което направиха, беше да си вземат вана. Облякоха дрехи, предоставени от хотела, докато техните ги почистваха, и за първи път от седмици хапнаха прилично.

След това изтощената Амара предложи да поспят.

Но Бърнард имаше друга идея.

Амара трябваше да признае, че мислите й течаха в същата посока.

По-късно дойде и сънят. Но тя се събуди посред нощ и просто лежеше там, заслушана в ударите на сърцето на мъжа си.

— Той не ти остави кой знае какъв избор — промърмори Бърнард.

Амара не беше забелязала, че се е събудил. Отне й известно време, за да събере мислите си.

— Ти знаеше ли какво се кани да прави?

— Подозирах — каза Бърнард.

— Не спомена нищо — каза тя.

— Не знаех със сигурност — отговори той. — И се надявах, че ще постъпи различно. Уверявам те.

— Чувствам се като глупачка — промърмори тя. — Той каза, че ще спре Калар с помощта на Велика фурия. Никога не ми е хрумвало, че смята буквално да я призове.

— Знам — каза Бърнард. Ръката му нежно стисна дланта й.

— Ако знаех какво е имал предвид… не знам дали бих могла… не бих си позволила да бъда част от това.

— Знам — каза Бърнард. — И той също го знаеше.

— Какво направих? — прошепна Амара. — Аз наруших клетвата.

— Той те излъга, Амара — каза Бърнард.

— Той никога не би…

— Той те измами — безкомпромисно я прекъсна Бърнард. — Играеше си с думите така, че да получиш грешна представа за случващото се. Той знаеше какво прави. И знаеше как ще го възприемеш ти. Но въпреки това го направи.

Амара притисна буза към гърдите му.

— Той знаеше за нас. Че наруших закона.

— Амара — нежно я призова Бърнард. — Първите лордове отдавна са разбрали, че да забранят със закон брака между определени лица е най-лошото нещо, което могат да направят. Ние постъпихме така, както обикновено постъпват в легионите. Бяхме дискретни и продължихме да изпълняваме задълженията си. Той от своя страна си затваря очите. Добрите командири винаги се справят по този начин.

Той беше прав. Тя обмисли всичко, оцени мотивите, причините и логиката, на които се основаваше ситуацията.

А после всичко това се стовари върху нея.

Тя осъзна, че плаче и трепери, притисната към гърдите на Бърнард.

Ръцете му се плъзнаха около нея и той я притегли по-здраво към себе си, а тя се разрида още по-силно. Това беше твърде много, твърде тежко. Няколко седмици труд и опасности.

И ужасното унищожение, с което завърши пътуването. Тя все още виждаше миниатюрните, безпомощни фигурки, които безнадеждно бягаха от огнената смърт.

И без нейната помощ това нямаше да се случи.

Как можеше Гай да постъпи така с нея?

Болеше толкова много. Толкова жестоко. Тя му се довери.

Точно както се довери на Фиделиас.

Тя плачеше на гърдите на съпруга си, чувствайки се нещастна и глупава, и няколко минути не можеше да се успокои.