Джим Батчер - Фурията на капитана

— И с това твоите истории не свършиха. Ти се върна тук, разкри произхода си на целия свят, предизвика проклетия старши сенатор на дуел и сякаш това не ти беше достатъчно, сключи примирие с врага, извършил най-мащабното нашествие в Алера за цялата й история, който е поддържан от легион въоръжени бунтовници и хлапета!

Повишеният глас на Гай отекваше от стените на обширната стая с гръмотевично ехо.

— Играеш си на политика, без да мислиш как твоите действия ще се отразят на бъдещето! Ти разруши, не, потъпка законите на Империята! Изобщо осъзнаваш ли какви си ги надробил?

Осъзнаването, че Първият лорд е ядосан, караше всички да стоят по-далеч от стаята, неговият неприкрит гняв разтресе стените, а лампите затрептяха в унисон с обвиненията му.

Тави осъзнаваше, че всеки гражданин на Империята на негово място би свел поглед пред разярения Първи лорд. Благоразумието някъде в крайчеца на съзнанието на Тави му препоръчваше да направи точно това.

Но вместо това Тави изправи плещи, стисна зъби и безстрашно пристъпи напред, за да се окаже лице в лице с Първия лорд.

— Осъзнавам какво направих — спокойно каза Тави. — Следвах вашите заповеди, доколкото ми е във възможностите. Защитих невинни алеранци, които в противен случай щях да осъдя на смърт. Използвах най-добрия транспорт, за да измъкна затворник от Кулата — затворник, на който между другото и двамата дължим живота си и който бе несправедливо затворен в продължение на четири години, само за да се спазят формалности. После се върнах тук, заведох Варг на среща с командирите на канимите и използвах информацията, която ми предоставиха, за да отстраня един убиец, един предател-слайв от власт, и видях нещо, което изглеждаше почти като тържество на справедливостта. А след това водих преговори, за да спечеля за съюзник на Империята най-голямата, най-обучената и най-разрушителна войска, които Алера някога е виждала.

Той замълча за момент, след което добави:

— Сър.

Лицето на Гай потъмня от гняв; той почти загуби дар слово. Отвори уста, отново я затвори, прехвърляйки нещо в ума си, и попита:

— Съюзници?

— Да, сър.

— Обясни.

Тави сподели своите съображения за причините, които са принудили Сари да оглави бягството на канимите от родината им, обяснявайки го с това, че според него и по мнението на самите каними, вордът е унищожил техния дом и този народ бил принуден да се сражава, за да спаси живота си и своята раса.

— Не виждам причина да им пречим да се убиват един друг — след като помисли малко, каза Гай. — Врагът на моя враг е мой приятел, нали?

— Ако вордът наистина представлява заплаха от такъв мащаб, каквато мисля, то бих предпочел да си имам работа с вече известен враг, отколкото да го сменям за някой подобен.

— Не е лишено от смисъл — промърмори Гай. — Но като цяло Алера едва ли ще се отнесе с разбиране към примирието с канимите.

— Това не е примирие — възрази Тави. — Те се предадоха. Те са пленници.

Веждите на Гай плъзнаха нагоре.

— Те са окупирали града. Те ви превъзхождат числено повече от пет пъти. И са се предали? Докато на тяхно разположение е отлично укрепен град, те са ваши пленници?

— Мои — уточни Тави — лични пленници, в качеството ми на принцепс на Алера. Те дадоха дума и аз я приех — той дари Гай с лека усмивка. — Империята е била свидетел и на по-изкусни фикции.

Устата на Гай потръпна.

— Хм. И какво им предложи? — попита той.

— Да им позволя да си тръгнат — каза Тави. — Да им осигуря достатъчен брой призователи, за да минат покрай левиатаните. И да им дам войски, за да им помогнат да защитят родината си.

Гай се намръщи и започна да говори, но спря.

— Спомагателни войски. Свободните алерански легиони?

— Позволих си да подготвя декларация за обща амнистия за всеки в този регион, който е престъпил закона с цел да защити себе си и своето семейство — поради нашествието на канимите и бунтът на Калар — каза Тави и се насочи към масата, където лежаха документите, — ако ще послужат на короната. Подготвих и официална декларация, обявяваща свобода за всички роби в земите на Каларан.

Гай прие двата документа и ги прегледа.

— Е, поне не си ги подписал и не си им дал ход.

— Естествено, че не — остро каза Тави. — Така бих надвишил правомощията си.

— Бих надвишил… — Гай поклати глава. — Сякаш нападението на Сивата кула не е достатъчно за смъртна присъда.

Той разпери ръце.

— Да докажеш произхода си не е трудно. Септимус предвиди това. Но твоите действия създадоха проблем, Октавиан. Ти, съдейки по всичко, си престъпник.