Джим Батчер - Фурията на капитана

— И ако използвате властта си, за да ми простите — каза Тави, — това ще съсипе подкрепата, която ви е останала, както и ще подкопае моето собствено положение в очите на гражданите.

— Точно така — каза Гай. — Твоите действия ни поставиха в трудно положение.

Тави кимна.

— Освен ако не е възможно по някакъв начин да включим моите действия в масовата амнистия — един от многото алеранци, които са били простени във връзка с извънредните събития, като акт на добра воля.

Гай погледна Тави за една дълга, безмълвна секунда. После се загледа в документите в ръката си.

— Аз стигнах до същите изводи като вас — тихо каза Тави. — Щом из Алера се разнесе новината, че съществува принцепс, всеки главорез на Империята ще се задейства или хората, убили баща ми, отново ще се обединят, за да се отърват от мен.

— Един вече няма да може — тихо каза Гай.

— Калар?

— Надявам се на това — каза той. — Разбира се, няма доказателства. Но аз го знам.

Той наклони глава, изучавайки лицето на Тави.

— И така. Ти смяташ да напуснеш Империята, за да си извън обсега на убийците, както наемни, така и благородници — Гай се намръщи. — За какво?

— Първо — започна Тави, — за да се уверя, че канимите не използват своя флот за целите, от които се опасяваше Арнос — да нападнат най-слабата част на Империята.

— Мислех, че имаш по-високо мнение за понятието за чест на лидерите на канимите — каза Гай.

— Така е — каза Тави. — Но това не може да бъде извинение за някоя глупост, нали така?

Устните на Първия лорд трепнаха насмешливо.

— Продължавай.

— Второ — продължи Тави, — ще имам възможност да събера информация както за канимите, така и за ворда, а това вероятно ще е полезно за в бъдеще.

— Звучи разумно.

— И веднага щом върна канимите в родината им и се уверя, че те ще си останат там, мога да се върна у дома и да попадна под амнистията, която вие сте обявили, заедно с остатъците от Свободния алерански легион и може би още няколко мои хора…

Гай леко се усмихна.

— … след което ще мога да се върна в Алера и в никой няма да възникне желание да ме вкара зад решетките.

— Междувременно — промърмори Гай — ще имаш възможност да развиеш своите призователски способности. А аз ще мога да осигуря подкрепа за принцепса на Алера. Което няма да е толкова трудно, като се има предвид всичко, което си направил и това, което е постигнала майка ти — той поклати глава. — Все пак трябва да отбележа, че ако те убият в този поход, целият план ще отиде при враните.

— Ако остана, ще ме убият — отговори Тави. — А ако изчезна, тогава най-малкото тези, които искат моята смърт, няма да могат да го направят.

— Въпрос — каза Гай. — Откъде ти хрумна, че аз няма да реша да те изпратя на юг, за да се разправиш с остатъците от силите на Калар.

— Вече щяхте да сте го направили — отговори Тави. — Щях да получа заповед още преди този разговор. И тъй като това не се случи, вярвам, че с бунта вече е приключено.

— Да — каза Гай.

— Вулкан? — попита Тави.

— Да.

Тави потрепери, чувайки безразличния, тих, лишен от човечност глас на Гай.

— Добре ли сте?

Беше сигурен, че Първият лорд ще игнорира въпроса. Гай обаче поклати глава и тихо каза:

— Не мисля. Но нямам нито време, нито право да се отдавам на съжаления. Колко дълго няма да те има?

— Мисля, че ще заминем преди края на лятото — отговори Тави. Ще прекараме зимата в родината на канимите. Ще се върна следващата пролет.

— Значи около година — заключи Гай. — Мисля, че ще се справя.

Той отиде до една от масите, взе перо, натопи го в мастило и сложи подписи в долната част и на двата документа.

— Копия?

Тави подаде на Гай дубликатите, подготвени от Ерен. Гай прочете всеки, преди да го подпише. После Тави попи с пясък пресните подписи и за известно време тази задача ангажира вниманието му.

Гай остави копие от всеки документ при Тави, взе останалите със себе си, уви ги на руло и ги пъхна в кожен калъф.

— Е, предстои ни много работа и на двамата. Приятен ден.

Първият лорд се обърна и тръгна към вратата.

— Дядо? — попита тихо Тави.

Гай замръзна. Той погледна през рамо и напрегна цялото си тяло.

Тави поклати глава.

— Просто… опитвам думата. Никога не съм я казвал преди.

Гай кимна бавно.

— Внук — каза той тихо, сякаш размишляваше как звучи всяка буква.

За минута се възцари тишина.

— Знаеш ли, много приличаш на него — каза Гай. — Наистина много — той леко се усмихна на Тави. — Сигурен съм, че щеше да се гордее с теб.