Джим Батчер - Фурията на капитана

Руините бяха старателно почистени от развалини и повечето дървета, поникнали сред тях. Инженерите бяха погълнати от работата по сградите, възстановявайки стените и покривите им, където можеха да го направят, или ги унищожаваха — там, където бяха безсилни.

Всеки здрав легионер им помагаше, включително самият Тави, поне през част от деня — те изнасяха боклука и разчистваха земята. Да се намери занимание на хората беше най-доброто, което можеше да се направи. Това позволи да се повдигне бойния дух и попречи на всяка мисъл за безразсъдния поход към Мастингс, който все още беше пълен с враговете, които ги бяха смазали толкова лошо.

Тави командваше легионите от сградата, на чийто покрив спечели дуела с Наварис от Фригия.

Изгнилите дървени мебели бяха разчистени, оставяйки само празно, просторно помещение, и той се потопи в привичната рутина на командването, ако, разбира се, не се вземе предвид, че много познати лица вече ги нямаше, погребани в земята.

На четвъртия ден след дуела пристигна Първият лорд.

Гай Секстус влезе в сградата на командването без предупреждение и присви очи към Тави.

— Вън — промърмори той.

Сградата едва ли щеше да се изпразни по-бързо, дори да беше в пламъци.

Гай лениво щракна с пръсти, след като последният подчинен на Тави излезе, и порив на вятъра затръшна вратата. Гай задържа поглед върху Тави за един дълъг и мълчалив момент.

Тави вдигна брадичка, повече като знак на внимание, отколкото на агресия, надяна маска на учтив неутралитет и зачака. Тишината ставаше все по-тежка, но Тави не й позволи да оказва натиск върху него и след известно време Гай изсумтя.

— А си мислех, че аз съм направил бъркотия — каза той накрая.

— Бъркотия ли, сър? — попита Тави.

Той съзнателно избягна почетното обръщение „Първи лорд“, което се използваше от цялата Империя, но не и от близки роднини. В същото време Тави не се чувстваше толкова смел, че да нарече стареца „дядо“.

— Не съм съвсем сигурен какво имате предвид.

— Не се прави на много умен, Тави — каза Гай.

За изненада на Тави, това прозвуча точно както когато в Бърнардхолт чичо му Бърнард го порицаваше след поредната му нестандартна идея.

— Магнус се е свързал с вас с помощта на монета? — попита Тави. — Предполагам, че е поел ролята на пазач по ваша заповед.

— Още щом се възстанових от шока — каза Гай.

Той мина покрай Тави, оглеждайки стаята.

— Кой ти каза? Арарис или майка ти?

— Арарис — каза тихо Тави.

— Мммм. Лошо — въздъхна Гай.

— Това, че знам?

— Начинът, по който си разбрал. Тя го криеше от всички. Арарис я подкрепи — той поклати глава. — Макар че кой знае. Може би това е за добро. Може би мълчанието те защитаваше по-добре, отколкото моята сила можеше да те защити. Въпреки че сега с всичко това е свършено.

— Сър?

— Трябва ясно да разбереш, Октавиан — тихо произнесе Гай, — че огромен брой хора няма да се зарадват от появата на наследник. Те ще те унищожат.

— Те ще се опитат — парира Тави.

Гай за миг го погледна внимателно, след което огледа наоколо.

— Нямаш фурии. Но си победил Наварис. И се усеща докосване… — той внимателно погледна Тави. — Твоите способности?

Тави спокойно кимна.

Гай пристъпи напред и внезапно се напрегна.

— Предполагах, че това може да се случи. Какво успя да овладееш?

— Смесено призоваване — каза Тави. — Земя, метал, вода, въздух.

Гай вдигна вежди.

— Но не и определено? Нямаш конкретна фурия, която да откликва на твоя призив?

Тави поклати глава.

— Това звучи обнадеждаващо. Предполагам, че способностите ти ще продължат да се развиват, но… в момента те може да не са достатъчни, за да те защитят.

— Досега се справях доста добре — засегна се Тави.

Гай се намръщи.

— Не бъди глупак. Досега ти беше малко неудобство и не беше лесно да те достигнат. А сега вече си цел — а никой не е недосегаем, Тави. Твоят баща не беше.

Гай спря и се закашля. Раздадоха се хрипливи звуци.

Тави се намръщи и наведе глава.

— Сър? Добре ли сте? Изглеждате малко… — искаше да каже „болен“, но бързо се поправи — … бледен.

— Дали съм добре? — тихо повтори Гай. — Млади човече, аз ти заповядах да останеш тук и да наблюдаваш Арнос. Вместо това ти се държа като заблуден глупак, арестуваха те, избяга, свърза се с пирати, нападна проклетата Сива кула и измъкна най-важния затворник в цяла Алера.

— Сър — започна Тави, — разбирам как изглежда всичко…

Гай продължи, без да го слуша.