Джим Батчер - Фурията на капитана

— Не — изръмжа Маркус. — Няма я.

Фос удивено го погледна, после се изправи и се затътри отзад, за да се увери лично.

— Хм — каза той, оглеждайки се. — Не разбирам. Беше точно ей там.

Той кимна към празното място в края на редицата тела.

— Бяха седем.

— Сега са шест — отвърна Маркус.

— Седем минус едно, да — раздразнено каза Фос. — Виж, Маркус, всички спяхме. Понякога семейства или приятели идват за убит слуга или придружаващ, за да го погребат отделно от общия гроб на легиона. Ти самият го знаеш.

Маркус поклати глава. Вълната на страха бързо премина, защото изтощението най-сетне го настигна. Знаеше, че трябва да открадне бърз кон и да бяга, за да спаси собствения си живот, но беше толкова уморен.

Освен това можеше да го направи по всяко време за едно мигване на окото. И той се отказа от бягството.

Размени няколко думи с Фос, след което напусна палатката на лечителите и се отправи към щабната палатка.

В крайна сметка каква разлика дали ще го убие точно това решение или последствията на някое от многото други, които могат да се появят в бъдеще, за да усложнят живота му.

Докато беше още жив, той имаше задача, която трябваше да изпълнява, и Империя, която трябваше да защитава — и капитан, на когото трябваше да служи.

Като цяло, помисли си Тави, можеше да бъде и по-зле.

Отне му около три часа, за да събере оцелелите офицери на трите легиона, да изясни точно с какви запаси разполагат и да ги постави там, където той искаше.

Той постави караули, уреди да се носи вода от кладенци, които не са отровени, и заповяда на всички, които не са заети с изпълнението на тези две заповеди, да поспят.

Подозираше, че последната заповед повече от която и да е от другите му позволи да получи подкрепата на офицерите от Сенатската гвардия.

После погребаха мъртвите, отдавайки им последна почит, а Първото копие направи проверка сред легиона и състави списък на мъртвите, което му отне половин ден.

Събуждането след онази нощ беше потискащо. Имаше твърде малко алкохол и твърде много липсващи братя, за да могат трезви легионери да забравят за тях. По-голямата част от лагера се събуди рано.

Следващите два дни бяха бъркотия, с приспособяване на формациите на оределите легиони, грижа за ранените, а също и създаване на по-подходящ лагер.

Първи алерански беше претърпял ужасни загуби, почти толкова големи, колкото в битката при Елинарх. Въпреки това той беше в по-добра форма от който и да е от двата легиона на Сенатската гвардия, въпреки че те бяха започнали кампанията с по-големи сили.

Капитанът на Първи сенаторски беше убит по време на военните действия, а следващият по старшинство се оказа трибунът на спомагателните войски, чиято конница беше отговорна за нападенията над няколко холта.

Този мъж не се върна от своя последен патрул или вече е бил в лагера и разбирайки някак в каква посока започва да духа вятърът, беше решил да не се задържа.

Никой от подчинените му офицери не беше готов да рискува да предизвика неговия гняв, като поеме командването, което по право му принадлежеше, и по този начин те мълчаливо подкрепиха всякакви обвинения, които биха могли да бъдат повдигнати срещу него.

Налус предложи на Тави да го назначи за командир на обединения легион, формиран от двата гвардейски, и Тави намери това за отлично решение.

Във всеки случай оцелелите от двата легиона едва стигаха за създаването на един пълноценен и Налус веднага обедини двата легиона на гвардията, „докато пристигналите подкрепления не направят разделението им отново целесъобразно“.

Междувременно Кайтай и нейните съплеменници тръгнаха да преследват виновния трибун и неговите убийци. Тя спечели това право, след като теглиха жребий.

Времето много странно се промени. Небето се покри със сива пелена и облаци, които изглеждаха като пълни със сняг, който по някаква причина не падаше.

На Тави му трябваха час-два, за да разбере, че това е пепел. Пепел от някакъв чудовищен пожар, който можеше да се обясни единствено с вулканично изригване.

Това също така обясняваше и яркочервената светлина в нощта на дуела и потреперването на земята, той беше сигурен в предположението си. След ден или малко повече валежите станаха по-редки, а след това спряха и на следващия ден небето се проясни. Въпреки това явлението си оставаше доста необичайно и развълнува почти всички.

След два дни на реорганизация, възстановяване и превъоръжаване на всички боеспособни войници на Първи алерански бяха формирани едва седем пълноценни кохорти.