Джим Батчер - Фурията на капитана

После Арнос рязко спря и започна да отстъпва. Тави погледна покрай него и видя двама марати, приклекнали на стената пред Арнос, а вятърът развяваше боядисаните им гриви.

— Насам! — каза Тави. Той се обърна към друга стълба, издълбана в стената, пробяга няколко стъпала, след това опря ботуши в краищата на стълбата и бързо се плъзна надолу, докато накрая скочи на земята.

Обърна се и преди да направи и две крачки, Арарис скочи на земята зад него. Сингуларът изтича покрай Тави, извади меча си и се втурна напред, мимоходом нанасяйки удари по камъните под краката си.

Всеки удар изтръгваше сноп искри, проблясъци светлина, а Арарис изрева в движение:

— Направете път!

Тълпата се раздели пред него.

Тави продължи напред, ориентирайки се по сигналите на маратите, които обграждаха Арнос с постепенно свиващ се пръстен в класическата ловна тактика.

Никой от тях, забеляза той, не предприемаше реални опити за задържане на сенатора. Строгото им отношение към чуждата собственост ги възпираше. Арнос беше преди всичко враг на Тави.

Изключвайки всякакви практически съображения, които могат да повлияят на ситуацията, те нямаше да оспорят правото на Тави да се разправи с него.

Тави настигна Арнос, когато задъханият сенатор се промъкваше през тълпа придружители, събори един старец и хвана някаква жена за ръката. Той я разтърси, като изръмжа нещо, което Тави от шума не успя да разбере.

— Гунтус Арнос! — изрева Тави.

Главата на Арнос рязко се обърна.

Той се озъби, погледът му излъчваше отчаяние, и повлече жената за косата, използвайки тялото й като щит между себе си и Тави. После извади кинжал със свободната си ръка и го притисна към гърлото на жената.

— Не това беше планът! — извика Арнос.

Арарис направи няколко стъпки вляво, а Тави — вдясно.

В някакъв момент Тави отново извади меча си. Донякъде шокиран, той разпозна в жената приятелката на Първото копие. Шумът на легионерите и цивилните около тях стана объркан и започна да утихва.

— Всичко приключи, Арнос! — каза Тави. — Свали ножа!

— Не! — изплю Арнос. — Не искам! Това не би трябвало да приключи така!

— Вече приключи — отговори Тави. — Пусни жената.

— Безумие! — възкликна Арнос и разтърси юмрука, в който беше стиснал косата й. — Това е безумие! Не можеш да оставиш това да продължава! Ти не можеш…

Внезапно и Арнос, и жената потръпнаха, а стоманеният връх на огромен болт, изстрелян от канимска балиста, цъфна от гърдите й.

Лицето на жената побеля и очите й се завъртяха. Коленете й се огънаха и тя бавно се плъзна към земята, ръцете й бяха разперени встрани, а отворената й уста се обърна към небето.

Арнос остана да стои зад нея, но кинжалът падна от ръката му. Той погледна кръвта, която се стичаше от дупката в гърдите му. Болтът беше пронизал и двамата.

После нададе вик, изпълнен с протест и ужас. Това беше задушаващ вопъл, но само един, за друг нямаше сили, ръцете му зашариха по гърдите, сякаш смяташе, че може да отмие раната, ако действа достатъчно бързо.

Тави започна да се приближава към него, а Арарис — да пристъпва отзад.

Арнос започна да издава безнадеждни, тихи звуци, приличащи на хриплива кашлица, на устните му се появиха мехурчета кръв. Ръцете му продължиха да се движат, но пръстите сякаш не му се подчиняваха и само безсмислено размазваха кръвта, извираща от огромната рана, която канимското оръжие бе направило в гърдите му.

Тави подаде сигнали на маратите. Стрелец. Там. Намерете го.

Варварите хукнаха към руините, очите им искряха. Нощното им зрение нямаше да позволи на невидимия убиец да се скрие.

— Лечител! — извика Тави. — По-бързо!

Арнос хвърли поглед към Тави, изпълнен с жалка благодарност, и се опита да хване младежа с безполезните си ръце.

Тави отблъсна с едно движение ръцете на Арнос, а със следващото нанесе презрителен удар по лицето му с обратната страна на ръката си.

Арнос падна на земята и се стовари настрани, клатейки глава. Той се опита да говори, но кръвта заглуши всичко, което искаше да каже.

— За жената. Не за теб — Тави приклекна до Арнос и добави. — Правя ви подарък, който най-вероятно не заслужавате, сенаторе. Тази смърт е по-добра от онази, която канимите биха подготвили за вас.

Главата на Арнос потрепна и очите му се разфокусираха. Той направи няколко неконтролирани движения, изражението му се изкриви в агония.

Тави не искаше да изпитва ужаса, болката и объркването на мъжа, но все пак го направи. Логично е, че с действията си той заслужаваше много повече, отколкото получаваше, но той все още си оставаше човек, сънародник на Тави, който в един идеален свят Тави би защитил от собствените му амбиции.