Джим Батчер - Фурията на капитана

След това с дългия меч в дясната си ръка тя отстъпи назад, направи две малки крачки и скочи. Петите й попаднаха точно на границата между дръжката и острието на забития в стената гладиус.

Гладиусът се огъна, след което пружинира с неестествена сила, изхвърляйки убийцата във въздуха. Тя направи салто във въздуха към Тави и приземявайки се на покрива на сградата, направи точно същото претъркулване като него.

С тази разлика, осъзна той със затаен дъх, че под тежестта на стройната жена в лека униформа покривът не се срути. Неговото положение не се подобри. На стената той поне знаеше къде има риск да падне.

Ако обикаля дълго време тук, той със сигурност ще попадне на слабо място и ще пропадне през покрива и полуизгнилите дървени подове вътре в сградата.

Наварис извади кинжал и се прокрадна напред. Тя се усмихваше и Тави разбра, че е стигнала до същите изводи за покрива.

Те отново се сближиха и водопади от блестящи искри избухваха след всеки контакт на остриетата. Макар ефективността на атаките на Наварис да намаля след загубата на гладиуса, Тави, принуден внимателно да избира опора за краката си, не можеше да се възползва от това.

Част от развалините заплашваше да се разпадне под краката му, а магическите лампи на стената бяха достатъчно далече, така че в сенките, хвърляни от тях, да се крият цели зони с вече срутен покрив.

Инстинктите на Тави крещяха за необходимостта да мине в настъпление и да измести битката от върха на покрива, но той знаеше, че това е равносилно на смърт.

„Търпение — беше казал Арарис. — Изчакай удобна възможност.“

Но Наварис не му даваше нито една.

Тави едва избегна умелата маневра, която трябваше да го обезоръжи, и удари с късото острие Наварис по ръката с кинжала.

Острието проблесна.

Атаката на Наварис беше спряна и двамата застанаха в готовност, почти достигайки се един друг с вдигнато оръжие.

Настъпи ужасна тишина, нарушавана само от тежкото дишане на Тави и неговата противничка.

Тънка струйка кръв се стичаше по ръката на Наварис.

— Ти ме достигна — каза тя, наклонила глава на една страна, и Тави усети внезапен и доста притеснителен интерес, — това не се беше случвало от много години.

Тави не помръдна, държейки гладиуса в протегнатата лява ръка, защитавайки долната част на тялото, а дългото острие — в дясната ръка и леко отпред, с острие, насочено към гърлото на Наварис.

Всяко преместване на тежестта или смяна на позицията биха го открили за удар, който едва ли би могъл да отрази. Но по същата причина и тя не можеше да мръдне, без да се подложи на риск.

Този удар беше резултат повече на късмет, отколкото на умения, и привлече вниманието на Наварис, така че сега тя ще бъде по-внимателна и ще бъде по-трудно да я достигне, тоест контраатаките му едва ли ще бъдат толкова успешни.

Тави стисна зъби. По някакъв начин трябва да я принуди да го атакува по-често и по-яростно. В противен случай той щеше да допълни списъка на убитите от Наварис с още едно име.

Но как? Нямаше на какво да играе. Тази жена и така вече живееше с единственото желание да причинява болка на другите, подсилена от натрапчивата идея постоянно да демонстрира уменията си.

Ако използва призоваване на земя, за да увеличи собствената си сила, най-вероятно ще пропусне нападението й в опит да демонстрира, че е опасен.

Ако приложи призоваване на вятър, за да изостри атаките си, тя най-вероятно ще го наниже на острието, преди той да успее да я уплаши. Скоростта сама по себе си не беше ключът към успеха.

Но как иначе да я накара да премине към по-агресивни атаки и при това да не бъде убит в процеса?

„Надхитри я. Накарай я да се открие. Остриетата и фуриите не са опасни. Разумът и волята са опасни.“

Имаше още един начин да преодолее майсторството й и уменията й на призовател на метал — да преобърне собствените си представи за правилата на водене на бой, което можеше да се окаже фатално за Тави.

Подчинявайки се на тези правила и използвайки добре известни прийоми, той никога няма да успее да я победи в битка с мечове.

Но не всички оръжия са изработени от метал.

И неговата майка му го демонстрира.

Тави потисна вълната от възбуда и се съсредоточи върху водното призоваване.

Емоциите на лудата наемничка, а сега вече Тави изобщо не се съмняваше, че тя е напълно чалната, заляха съзнанието му, пораждайки заплетено кълбо от усещания, които се преплитаха със собствените му възприятия за оръжията в ръцете й.