Джим Батчер - Фурията на капитана

Стената представляваше поредица от прави участъци, всеки от които беше под лек ъгъл спрямо съседните, следвайки терена, върху който се издигаше.

Нямаше да е трудно да се следи вътрешния ръб, за да се избегне потенциално фатално падане на земята.

По заповед на Тави неговите хора поставиха редица от магически лампи по протежение на цялата стена, осигуряващи достатъчно светлина, за да се вижда всичко.

На Тави му беше студено. Въпреки че пролетта вече преминаваше в лято, нощем беше хладно, а стоманата на бронята му изсмукваше остатъците топлина от неговото тяло.

— Поразтъпчи се малко — предложи Арарис. — Разкърши се. Не би искал да започнеш дуела незагрял и напрегнат.

Тави последва препоръките на сингулара.

— Колко пъти си участвал в юрис макто, Фейд? — той се усети и поклати глава. — Искам да кажа, Арарис.

Мъжът се усмихна, бръчки се събраха в ъглите на очите му.

— Ти можеш — каза той. — Участвал съм в дуели четири пъти. В три от тях бях нечий друг представител.

— В четири? — повтори Тави, все още загрявайки. — Само в четири?

— Не изпитвам удоволствие да причинявам болка.

Тави поклати глава.

— Нямах това предвид. С твоята репутация реших, че са десетки.

Арарис сви рамене.

— Качеството е по-важно от количеството, според мен. Аз се бих с незаконородения полубрат на Върховния лорд на Парция, когато той предизвика стареца с цел да завоюва трона на неговия град. Също така Антилус Рокус предизвика на дуел млад рицар, дори по-млад от теб, който спеше със сестра му. Трябваше да се бия с него от името на рицаря.

— Победил си Върховен лорд? — изненада се Тави.

— Както вече казах, качеството е пред количеството — намръщи се Арарис. — Останаха му няколко белега като доказателство, но не го убих. И аз представях Септимус в навечерието на битката при Седемте хълма.

— Това ти ли си бил? — попита Тави.

Арарис отново сви рамене.

— Кадиус, лордът на Плацида, беше решил да разшири земите си чрез присвояване на съседски. Легионът на короната, воден от Септимус, беше изпратен там, за да възстанови реда. Кадиус предизвика принцепса на дуел, за да го отстрани, а когато го убих, съпругата му обезумя от ярост и изпрати всичките си войници срещу Легиона на короната. Те имаха много първокласни рицари. Беше бъркотия.

— А четвъртата е била с Алдрик Меча — каза Тави.

— Който зад гърба си имаше сто спечелени двубоя. Той се смяташе за непобедим, когато постъпи на служба при баща ти. Този дуел привлече много зрители. Бихме се почти десет часа, изпотъпквайки цялата Градинска и Призователска. Петдесет или шестдесет хиляди души се събраха, за да ни гледат.

Тави се намръщи, сложи крак върху една от бойниците и се наведе към нея, разпъвайки мускулите на краката си.

— Но първоначално той е отправил предизвикателството към сър Майлс, нали?

— Да.

— Причината?

— Момиче.

Арарис присви очи, гледайки надолу зад Тави.

— Те са тук.

На стотина фута от тях Наварис се качи по стълбите и се изправи. Убийцата носеше плътно прилепнали кожени доспехи и лека ризница, за разлика от Тави, който беше облечен в легионерска броня от стоманени пластини.

Тя го погледна оттам, изражението на лицето й беше откъснато, лишено от човечност. На два ремъка, метнати през рамото, носеше дълго острие и гладиус, точно както Арарис носеше онези, които принадлежаха на Тави. Никой от тях нямаше намерение да се товари с ножница в този двубой.

Арнос се качи по стълбите след нея. Необходимостта от качване по стълби явно го беше принудила да махне сенаторските одежди. Беше облечен в броня и по пъхтенето му можеше да се прецени колко трудно му е това изкачване.

Тави наблюдаваше Наварис, също изтривайки всички емоции от лицето си. Радваше се, че тя се появи толкова далече. Това му даваше възможност да се справи с треперенето на ръцете си, преди тя да се приближи дотолкова, че да го забележи. Той бавно си пое дъх.

— Тя е просто човек — тихо прошепна Арарис. — Не е перфектна. Може да бъде победена.

— Може? — попита Тави.

— Тя е победила в много двубои — продължи Арарис. — Но повечето от тях бяха абсолютно еднакви, просто с различни хора, които бяха сравнително неопитни и позволиха на страха да надделее над мислите и действията им. Всичко свършваше за секунди.

— В сравнение с Наварис аз съм доста неопитен — сухо възрази Тави. — И ако трябва да добавя, ти също.

Арарис се усмихна.

— Успокой се. Не позволявай на страха да те управлява. Не започвай първи. Внимавай за краката си, дръж меча здраво и изчакай, докато тя допусне грешка.