Джим Батчер - Фурията на капитана

— Лекомислено е — каза той спокойно — да се говори за такива неща открито. Някой би могъл да подслушва.

Тя сложи пръст към устните си.

— Аз включих и теб във въздушната завеса.

Маркус изсумтя.

— Дуелът ще се състои на южната стена — каза лейди Акватайн. — Мисля, че е много подходящо за балисти.

Маркус кимна.

— Кой е целта?

Тя поклати глава.

— Има причини да подкрепяме и двете страни на тази конфронтация. Ако Арнос спечели, с потенциалния ни принцепс ще е свършено. Ако спечели Октавиан, тогава аз ще се отърва от безполезен слуга, който може да ме предаде в най-неподходящия момент.

Маркус разбра хладнокръвната й логика.

— Да се изчака до края. И да се застреля победителя.

— И проблемите са решени — каза лейди Акватайн.

— Но може да има проблеми, които не вземате предвид — каза Маркус. — И те са около шестдесет хиляди.

Нощният въздух донесе траурния вой на канимите.

Тя се намръщи и потри длани, сякаш й беше студено.

— Това е неблагоприятно. Не бих искала да загубя легионите, но изглежда, че шансовете са срещу нас.

— Вие бихте могли да ги подобрите.

Лейди Акватайн замръзна и внимателно го погледна.

— Не може да си сериозен?

— Помислете за предимствата, ако успеем — отговори Маркус. — След онова нападение на ворда над цитаделата и след тази битка вие ще се утвърдите като истински герой на Империята. Ще спечелите още повече съюзници.

— Ако приемем, че не ме убият в боевете, разбира се — каза тя. — Не. Не искам да рискувам. Ако битката приеме лош обрат, ще отнеса и двама ни по-далече.

„Но вие няма да го направите“ — помисли си Маркус. — „Познавам ви, ваша светлост. Защо да се отървете само от две препятствия, ако е толкова лесно да се отървете от три?“

Маркус се замисли за момент и когато въздушното призоваване на лейди Акватайн, което запазваше конфиденциалността на разговора им, внезапно изчезна, той едва не се блъсна в капитана.

— А, ето те и теб — каза капитанът. — Търсих те. Къде изчезна, Първо копие?

Погледът на Тави се премести към маскираната лейди Акватайн и веждите му се вдигнаха, както и ъгълчетата на устата му.

— Ах-ха.

Лейди Акватайн приклекна в реверанс и сведе поглед, а бузите й порозовяха.

Маркус хрипливо се закашля, докато отдаваше чест.

— Капитане — обърна се към лейди Акватайн. — Трябва да се върна към задълженията си.

Тя мълчаливо кимна, все още изчервена — или се преструваше, че се изчервява — целуна Маркус по бузата, направи още един реверанс на капитана и побърза да се отдалечи.

— Не знаех, че имаш жена — каза Тави и се ухили. — Готов ли сте за работа?

— Да, сър.

— Отлично. Аз… — капитанът внезапно се намръщи, вглеждайки се в отдалечаващата се лейди Акватайн.

Маркус го наблюдаваше, замислено намръщен.

— Сър?

— Мммм? — капитанът поклати глава. — Не, нищо. Просто за секунда ми се стори позната.

— Може би сте я виждали из лагера, сър.

— Сигурно е така — младият мъж сви облечените в броня рамене. — Представлението започва след час. Бих искал да се уверите, че южната стена е разчистена от боклуци и е готова.

Маркус отдаде чест:

— Ще го направя, капитане.

Капитанът отпусна юмрук върху бронираното рамо на Маркус:

— Какво бих правил без теб, центурион? Продължавай все така.

Маркус се отдалечи от стената, където две копия легионери продължаваха да я разчистват. Трябваше да се върне назад при фургоните за екипировката си. Той вече беше набелязал вероятната позиция за изстрела. Сега му трябваше само време, за да събере балистата и да отиде на позиция.

А след това, кой знае.

Може би дори ще може да си вземе почивка.

Като отправящ предизвикателството протоколът изискваше Тави пръв да пристигне на мястото и кокалчетата на пръстите му побеляха, докато се качваше по стълбата на южната стена.

Този път му се стори много дълъг.

Тави се изкачи до самия връх на стената и направи място за Арарис, който вървеше след него.

Структурата й беше стандартна за крепостна стена на легион, поне на външен вид. Предвид колко материал е трябвало да издигнат създателите й и колко малко време са имали за това, Тави беше сигурен, че й липсват взаимносвързаните, преплетени слоеве камък, които биха я направили практически неуязвима за всичко, освен най-мощно призоваване.

Самата стена отгоре беше плоска, с ширина около осем фута и зъбци, издигащи се по външния й край. Върховете им бяха на няколко инча над главата на Тави, а бойниците между тях стигаха до средата на корема му.