Джим Батчер - Фурията на капитана

— Мога ли да постъпя така?

— Докато някой не отмени това решение, но единственият, който може да го направи, е извън обхват за известно време.

— Добре.

Ерен кимна.

— Радвам се, че Арнос ни накара да освежим паметта си за съответните закони, когато започна тази каша. Дайте ми около десет минути. После ще ми трябва печат.

Строен, стар джентълмен в униформа на офицерски камериер влезе в палатката, носейки тежка кожена чанта.

— А, ето къде сте, сър — каза той. Постави торбата до краката на Тави и въздъхна облекчено. — Вашата резервна броня, сър.

Тави обърна торбата без колебание, разкривайки значително по-нов комплект броня от този, който носеше сега.

— Отлично. Свободният алерански имат доста прилично оборудване, особено предвид обстоятелствата, но този комплект е виждал и по-добри дни. Ще ми помогнеш ли, Магнус?

— Разбира се, капитане — каза камериерът. — Или сега „ваше височество“?

Тави се намръщи на мъжа.

— Не ми ли вярваш?

— Няма значение — отговори камериерът и премести поглед към другите.

— Нямам тайни от никой от тук присъстващите — каза Тави. Той погледна Исана и тя почувства лека острота, съпътстваща тези думи. Той се опита да я потуши, но тя все още присъстваше.

Исана трепна. Въпреки че беше пълна с добри намерения, за отстраняването на някои грешки беше необходимо време. Предстоеше й да живее с това.

Магнус въздъхна.

— Много добре, мога ли да говоря искрено, ваше височество?

Тави се намръщи още повече.

— Разбира се.

Магнус кимна.

— Този ваш ход е най-ужасният и безотговорен идиотизъм в историята на човечеството.

Веждите на Тави се вдигнаха.

— Дори напълно игнорирайки факта, че това е най-лошият момент и място, за да се разкриете, има и други съображения. Принцепсът на Империята не е някой, който участва в дуели. Той не се излага на опасности. Той не рискува. Той означава твърде много, за да постъпва така.

— Империята отново има принцепс едва от около двадесет минути, Магнус — каза Тави. — За това знаят единствено хората зад тези стени. Дори да загубя, Империята няма да пострада, или поне не много силно.

— Тави — каза Исана и пристъпи напред. — Чуй го, моля те. Магнус е прав.

Тави я погледна, в намръщването му се появи несигурност, проявила се под формата на тънка линия между веждите на лицето му. Той бавно кимна и с жест подкани камериера да продължи.

— С цялото ми уважение към принцепс Септимус — продължи Магнус, — вашият баща направи същия избор.

Гласът му укрепна.

— Той сгреши, постъпвайки така. Той умря. И в резултат Алера вече двадесет години е потънала в заговори, предателства и конфликти. Това доведе до разруха, тъй като Върховните лордове се втурнаха към властта, обричайки Алера на трудни изпитания и страдания, отприщиха спорове и войни, довели до смъртта на хиляди, да не говорим за загубите, които ни нанесоха нашите врагове, когато усетиха вътрешното ни разцепление и се възползваха от него.

— Тави — тихо каза Исана. — Трябва да има друго решение на този проблем.

Тави прехапа долната си устна, погледът му стана отсъстващ.

— Наварис е една от най-добрите, които изобщо съм виждал — каза Арарис, заговаряйки за първи път. — Според мен, ако аз се изправя срещу нея в официален двубой, шансовете ни са равни. Ти имаш талант и подготовка, но все още се учиш. Твоите шансове не са много добри.

— Съгласен съм — каза Магнус. — Да рискуваш себе си в битка е едно. Но да рискуваш живота си в схватка, на която само глупак би заложил пари, е нещо съвсем различно.

Тави погледна всеки от тях със сериозно изражение на лицето си. После спря поглед на Кайтай.

— Ще бъда нещастна, ако те убият, чала — тя сви рамене. — Постъпи така, както сметнеш за добре.

Тави бавно кимна. После си пое дълбоко дъх и насочи пръст към стената на палатката.

— Там — каза той — има десетки хиляди изплашени, гневни каними. И още хиляди много по-уплашени и гневни бивши роби, жадуващи отмъщение. Те вярват, че имат право да видят трите ни легиона мъртви и след няколко часа ще дойдат да ни убият.

— Освен ако — продължи той — аз не им дам причина да вярват, че ние сме нещо повече от оръжия за убиване и отрепки, които заслужават да бъдат убити. Освен ако аз не им дам хората, отговорни за това клане, и не изтегля легионите, за да престанат да заплашват единственото средство на канимите да се приберат у дома.

— Но, Тави — възрази Исана, — трябва да има и някакъв друг начин…