Джим Батчер - Фурията на капитана

Свирката отстъпи мястото на онова, в което Исана разпозна бойния вик на маратите, и внезапно палатката около тях беше съборена. Исана трябваше бързо да наведе глава настрани, за да не я закачи въжето.

Палатката отлетя, Исана успя само да види как два дългокраки маратски коня с ездачи-варвари върху тях галопират, влачейки я зад себе си.

В небето гореше червена светлина, хвърляйки сенки, които изглеждаха някак неуловимо неправилни за слънчев залез, докато Исана не осъзна, че те са от грешната страна.

Червеникавата светлина на залеза се разпростираше на запад. А тази светлина идваше почти точно от юг.

Кайтай изплува от сенките зад полуразрушена каменна сграда.

Момичето-марат беше облечено по същия начин, както когато Исана я видя за последен път, и държеше в ръце същия мощен маратски лък в комплект със стрели с остри като бръсначи върхове от лъскав черен камък.

Наварис също я забеляза, спокойно се приближи до Исана отстрани и притисна меча си към гърлото на холтъра.

— Кайтай — възкликна Исана.

— Добър вечер — весело поздрави Кайтай. Тя внимателно погледна към небето на юг, след което се обърна към Наварис. — Е, и какво смяташ да правиш после?

Наварис предпазливо обърна глава настрани и се втренчи в Кайтай.

— Предполагам, че не знаеш. Аз също не знам какво се случва там — каза Кайтай. Тя поклати глава, а след това посочи с единия край на лъка към Исана. — Остави ги и двамата и се махай, Наварис от Фригия, или ще умреш.

Устата на Наварис трепна леко насмешливо.

— Да — съгласи се Кайтай, — вероятно ще можеш да спреш стрелата ми. Но ще можеш ли да спреш двадесет?

Свивайки устни, тя извика три пъти, имитирайки птица, и сенките се раздвижиха, разкривайки маратски воини в кожени брони, които се изправиха от укритията си.

Всеки от варварите държеше в ръце лък като този на Кайтай и всеки имаше стрела с назъбен каменен накрайник, поставена върху тетивата.

— Стрели с каменни върхове, Наварис — каза Кайтай с равен и лишен от злоба глас. — От всички страни. Няма как да ги видиш всички. Без метал, който би могла да почувстваш.

Изражението на Наварис стана отсъстващо. Очите й се мятаха във всички посоки и оценяваха ситуацията.

— Махай се — повтори Кайтай.

В същото време двадесет воини-марати опънаха лъковете си. Огънатите лъкове изскърцаха като стара плевня при лошо време.

Наварис не отстъпи:

— Ако стреляте, ще я убия, преди да умра.

— Да — отговори Кайтай търпеливо, — затова не стрелях в теб. Все още. Махай се.

— Ако се отдалеча от нея, какво ще те спре да ме убиеш?

— Твоята смърт не ми принадлежи — каза Кайтай. — Хвърлихме монета. Аз загубих.

Веждите на Наварис се вдигнаха.

— Върви си — каза Кайтай и повиши глас, явно за присъстващите марати. — Нито аз, нито някой от моите ще ти навреди или ще ти попречи да си тръгнеш.

Наварис го обмисли за секунда.

Единият й клепач потрепна няколко пъти и Исана почувства замайване от разнообразието и дезориентация от интензивността на рязко нахлулите емоции. Наварис изпитваше ужас, презрение, радост, жажда, похот и огромно удовлетворение, всичко това едновременно, и всичко се смесваше в мислите й.

Исана можеше да почувства бариерата на волята, задържаща този яростен ураган от емоции. Тази бариера трепереше като земята под краката им, но не се счупи. Безформената, безцветна маса на волята внезапно обгърна силните чувства и те изчезнаха в празнотата, която беше Наварис от Фригия.

Жената отпусна меча си, кимна с глава и започна да се отдалечава от пръстена маратски стрелци с бързи, тихи стъпки точно когато червената светлина започна да изчезва от небето.

Кайтай приближи до Исана и застана на колене до нея. Очите на маратската жена изобщо не реагираха на заминаването на Наварис. Щом тя си тръгна, Кайтай взе нож и промърмори:

— Луда кучка.

Тя освободи Исана и Арарис от връзките им и се изправи.

— По-бързо — каза тя. — Няма време.

Арарис неуверено успя да се изправи на крака, но не и Исана. Крайниците й бяха вързани зад гърба със стегнат възел и когато се опита, за свое смущение тя установи, че не може да стои на крака.

— Помогнете й — подхвърли Кайтай и Исана се озова между двама мускулести маратски ездачи, по един под всяка мишница.

Кайтай издаде нетърпелив звук и те тръгнаха през руините.

Арарис закуцука след нея, а Исана бе почти влачена от носачите си покрай най-близката лечебница, краката й се влачеха по земята, безчувствените й пръсти не усещаха нищо.