Джим Батчер - Фурията на капитана

Тави не можеше да каже точно какво се е променило, но с абсолютна сигурност знаеше, че тя ще хвърли кинжала в лицето му, за да го разсее, след което да му нанесе удар с меча.

Призовал фурията на вятъра, Тави наблюдаваше как ръката на Наварис бавно се издига и се стрелва напред.

Кинжалът проблесна, завъртя се, но Тави, вече успял да вдигне гладиуса си, го пресрещна във въздуха. От гърлото на Наварис се изтръгна рев на неистова ярост, когато тя се хвърли напред, нанасяйки мълниеносен удар с острието, целейки се в гърлото му.

Това беше откриването, което Тави чакаше.

Той беше отработвал този прийом толкова много пъти, че нямаше нужда да мисли, тялото му се движеше с автоматична прецизност.

Веднага след като Наварис се втурна напред, Тави започна да отпуска тялото си, гмуркайки се под острието й, и го постави под ъгъл спрямо линията на атаката й. Щом лявата му ръка удари земята, той изтегли дясната колкото се може по-назад и встрани, след което незабавно я изстреля напред в един смъртоносен тласък.

Мечът му с лекота премина през бронята и тялото й.

Наварис ахна, безумните й очи се разшириха. Тави усещаше как диша по движенията на меча в ръката му.

Тя обърна поглед към него и насочи меча си за удар, но Тави пусна дългото острие, пронизало тялото й, и се претърколи, избягвайки атаката. Той веднага се изправи на крака, прехвърли гладиуса в дясната ръка и се приготви.

Наварис от Фригия направи крачка към него. После втора. Озъби се в гримаса на безумие и омраза, вдигна меча си…

… и се свлече на земята като празен чувал. За миг тя лежеше неподвижно с широко отворени очи, ръцете и краката й потрепваха конвулсивно, сякаш все още вярваше, че продължава да се сражава.

После застина. Тави усещаше яростта и болката, мъката и ужаса, изливащи се като поток от нея.

След няколко секунди те вече течаха в тънка струйка.

После изтекоха напълно.

Тави погледна проснатия труп на убийцата. После се отпусна на колене и нежно затвори празните й, широко отворени очи.

Той не помнеше някога да се е чувствал толкова уморен, но работата не беше завършена.

Тави се изправи тежко на крака и затвори очи. После вдигна глава към звездите и остави бризът да погали потната му кожа.

Вятърът духаше и тишина царуваше в нощта.

На Маркус не му беше трудно да стигне незабелязано до избраното за стрелба място.

Наоколо имаше достатъчно трева, храсти и дървета, за да може да използва призоваване на дървесни фурии и да създаде слаба завеса, както и достатъчно сянка, за да скрие онова, което призоваването не можеше да скрие.

През последните две седмици той успяваше незабелязано да напуска лагера през нощта, за да тренира с канимската балиста, и намери това оръжие достатъчно точно за своята цел.

След като се добра до мястото, той извади от чантата на пояса си две глинени делвички. Махна капаците и на двете, стараейки се да държи носа и устата си колкото се може по-далеч от тях, и извади от джоба си тежък стоманен болт. Потопи върха на болта във всеки съд, след което махна с ръка, призовавайки земната си фурия, и двете делвички заедно с капаците си тихо потънаха надолу, под земята.

Той остави болта встрани. След това събра достатъчно сили, за да натегне балистата и да се подготви за стрелба. Това изискваше огромни усилия, дори и с увеличената му от фурии сила. Освен това трябваше да бъде внимателен и да се движи бавно, защото не искаше ръцете му да се приплъзнат или да изпуснат оръжието, издавайки позицията му, когато извитият в дъга огромен лък рязко се изправи.

Най-накрая той се справи, сложи отровния болт в улея на балистата и вдигна оръжието.

Възцари се тишина, въздухът сякаш се сгъсти в очакване.

Дуелът приключи.

Маркус внимателно вдигна оръжието си, замря и зачака да се появи победителят.

Исана си каза, че няма да отиде да гледа дуела, когато има толкова много ранени, които изискват грижи.

Тя напълно се потопи в работата, пропускайки своите чувства заедно с Рил през всяко ранено тяло.

Човек на име Фос, офицерът, отговарящ за корпуса на лечителите, погледна как тя оказва помощ на първия човек, когото доведоха, после кимна и веднага започна да раздава заповеди.

Исана скоро осъзна, че се занимава с мъжете с най-тежките и болезнени наранявания.

При един нещастник очите бяха брутално изрязани с някакво оръжие. Друг младеж беше пострадал от нещо, което приличаше на удар с копие в гениталиите му.