Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Кореноплод подпечата връщането си на терен със забележителна скорост — много необичайно за офицер от такъв ранг. Обикновено това отнемаше месеци, през които трябваше да се проведат няколко убийствено скучни съвещания, за да се одобри молбата за включване в разузнавателния отряд. За щастие, Кореноплод имаше известно влияние като началник.

Приятно му беше да облече отново полевата униформа и дори съумя да убеди себе си, че анцугът не му е отеснял с годините. Реши, че изглежда по-едър заради цялото ново снаряжение, което бяха наблъскали в костюма. Кореноплод нямаше време да изучава сложни приспособления. Единственото, което го интересуваше, бяха крилата на гърба му и трицевният бластер с водно охлаждане и няколко режима на работа, който висеше на хълбока му — най-мощният пистолет под земната повърхност. Разбира се, беше малко остарял, но с него Кореноплод бе участвал в десетки битки и сега с помощта му отново се чувстваше като млад офицер.

Най-близката шахта до позицията на Зеленика бе П1: Тара. Не беше идеалното място за провеждане на секретна операция, но тъй като им бяха останали само два лунни часа, нямаше време за наземни разходки. Ако изобщо имаше възможност да се справят с цялата тази каша преди изгрев-слънце, бързината на действие беше от съществено значение. Кореноплод и екипът му окупираха совалката на П1, като изгониха оттам туристическа група, която беше чакала на опашка две години.

— Безделници! — озъби се той на екскурзоводката на групата. — Аз няма да спра дотук! Ще забраня всички туристически полети, докато не овладеем кризисната ситуация.

— И кога приблизително ще стане това? — изписка разгневеното джудже екскурзоводка и размаха някакъв бележник, сякаш се готвеше да пише жалба.

Кореноплод изплю угарката от пурата си и безмилостно я размаза с тока на обувката си. Символиката на това действие беше напълно очевидна.

— Шахтите ще бъдат отворени тогава, когато аз реша — изрева той. — И ако вие с крещящия си костюм не се махнете от пътя ми, ще ви отнема лиценза на туроператор и ще ви тикна в ареста за възпрепятстване работата на полицията.

Екскурзоводката наведе глава и се върна обратно на опашката, като съжали, че униформата й е с такъв яркорозов цвят.

Вихрогон чакаше в кабината. Въпреки че моментът изискваше да бъде сериозен, той не можа да се сдържи и изцвили присмехулно при вида на Кореноплод. Униформеният анцуг беше плътно прилепнал по тялото на началника и ясно очертаваше големия му корем.

— Убеден ли сте в решението си, началник? Обикновено пускаме в кабината само по един пътник.

— Какво искаш да кажеш? — изсъска Кореноплод. — Аз съм сам…

В този миг улови многозначителния поглед на Вихрогон към корема му.

— О! Ха-ха! Много смешно. Дръж се прилично, Вихрогоне. Както знаеш, не съм изгубил правомощията си.

Но заплахата беше несериозна и двамата го знаеха. Вихрогон не само бе създал системата за комуникации, но беше и пионер в областта на предсказването на тласъците. Без него човешката техника лесно щеше да помете цялото феино племе.

Кореноплод се привърза с ремъците към седалката в кабината. Тя бе като за началник — не половинвековна антика, а нова-новеничка, направо от линията за монтаж. Беше сребриста и лъскава, снабдена с новите назъбени вертикални стабилизатори, които автоматично се нагаждаха към магмените потоци. Разбира се, автор на нововъведението беше Вихрогон. От около век насам неговите проекти на кабини залагаха на футуристични решения — с много неон и гума. Напоследък обаче тежненията му бяха станали по-ретроспективни и модерните приспособления бяха отстъпили място на ореховите плоскости и кожените тапицерии. Кореноплод намери този антикварен декор за необикновено успокояващ.

Той обхвана с пръсти лостовете за управление и изведнъж осъзна колко време беше минало, откакто за последен път бе „летял с експреса“. Вихрогон долови тревогата му.

— Не се безпокойте, шефе — каза кентавърът без обичайната цинична нотка в гласа си. — То е като да яздиш еднорог. Не се забравя.

Кореноплод изсумтя недоверчиво.

— Да потегляме — промърмори той. — По-бързо, преди да съм размислил.

Вихрогон издърпа вратата, докато смукателният обръч се затвори и запечата изхода с пневматично съскане. Зад кварцовото стъкло лицето на Кореноплод придоби зелен оттенък. Началникът вече не изглеждаше толкова уплашен. Всъщност тъкмо обратното.

По пътя Артемис се зае да разглобява феиния локатор. Нямаше нищо лошо в това да промени някои параметри, без да поврежда механизмите. Техническите средства определено бяха несъвместими. Представете си някой да прави сърдечна операция с ковашки чук.