Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— Това е всичко, което имаме от Зеленика — заключи Вихрогон. — Едното от Калните създания разглежда камерата и после изгубваме връзка.

Кореноплод потърка местата около очните си кладенчета.

— Няма много неща, за които да се уловим. Липсва картина, дори име. Не можем да знаем със стопроцентова сигурност как са се развили събитията и дали си струва да вдигаме тревога.

— Доказателства ли искате? — попита Вихрогон, като превърташе лентата със записа. — Ще ви дам доказателства.

Той пусна наличния видеоматериал.

— Гледайте тук. Ще го пусна на забавен ход. Един кадър в секунда.

Кореноплод се приближи към екрана на достатъчно разстояние, за да вижда пикселите.

— Капитан Бодлива Зеленика каца. Сваля каската си. Навежда се, вероятно за да си вземе жълъд, и… ето тук!

Вихрогон натисна копчето за пауза и стопира кадъра.

— Виждате ли нещо необичайно?

Началникът усети как язвата му кипи неудържимо. Нещо се беше появило в горния десен ъгъл на кадъра. На пръв поглед приличаше на сноп светлина, но откъде идваше тя или в какво се отразяваше?

— Можеш ли да увеличиш това?

— Няма проблем.

Вихрогон маркира съответното място и даде 400 процента увеличение. Светлото петно изпълни екрана.

— О, не! — възкликна Кореноплод.

На екрана пред тях в стопирания кадър се виждаше упойваща стрела. Нямаше съмнение. Капитан Бодлива Зеленика бе изчезнала по време на акция. По всяка вероятност беше мъртва, а в най-добрия случай взета в плен от враждебна сила.

— Дано поне локаторът е още у нея.

— Така е. Дава ясен сигнал. Движат се на север с около осемдесет хвърлея в час.

Кореноплод помълча малко. Обмисляше стратегията си.

— Дай сигнал за бойна тревога, вдигни хората от Изтеглянето и ги докарай тук. Подготви ги за десант на повърхността. Искам пълна тактическа разработка и двама-трима техници. Ти също ще ми трябваш, Вихрогоне. Може би ще се наложи да спираме времето.

— Слушам, началник. Искате ли да включа и Разузнаването?

Кореноплод кимна.

— Добре би било.

— Ще повикам капитан Жилка. Той е агент номер едно.

— А, не — отсече началникът. — За такава работа ще ни трябва най-добрият. А това съм аз. Лично ще се включа в операцията.

Вихрогон така се стъписа, че не можа да измисли достатъчно остроумен отговор.

— Вие… Та вие сте…

— Да, Вихрогоне. Не се учудвай толкова. Аз имам повече успешни разузнавателни операции от всеки друг офицер в историята. А освен това съм преминал основната част от подготовката си в Ирландия. Още в онези времена, когато ходехме с високи шапки и тояги.

— Да, но това е било преди петстотин години. А сега вече не сте млад като пролетна пъпка, да не използвам друг израз…

Кореноплод се усмихна зловещо.

— Не се тревожи, Вихрогоне. Все още съм в разцвета на силите си, а и възрастта може да се навакса с добро оръжие. А сега ми приготви кабина. Потеглям със следващия тласък.

Вихрогон направи каквото му бе наредено без повече остроумни забележки. Когато зърнеха тази искра в очите на началника, всички се подчиняваха и си затваряха устата. Но имаше и друга причина за мълчаливото подчинение на Вихрогон. Внезапно осъзна, че Зеленика може да се намира в сериозна опасност. Кентаврите не завързват много приятелства и Вихрогон се тревожеше, че може да загуби един от малкото си приятели.

Артемис беше очаквал да се сблъска с някои технически нововъведения, но не и да попадне на скъпоценна находка като феиния хардуер, който разглеждаше, докато пътуваха в колата.

— Забележително — промърмори той. — Можем още сега да изоставим мисията и да направим цяло състояние от патенти.

Артемис прокара ръчен скенер по приспособлението на китката на спящата фея. След това въведе феините символи в своята преводаческа програма.

— Това е някакъв вид локатор. Нищо чудно сега приятелчетата на този елф да ни проследяват.

Бътлър преглътна.

— В момента ли, сър?

— Така изглежда. Или поне да проследяват локатора…

Изведнъж Артемис млъкна и започна да гледа разсеяно. Очевидно мозъкът му работеше трескаво.

— Бътлър!

Икономът усети как пулсът му се учестява. Познаваше този тон. Господарят му кроеше нещо.

— Да, Артемис?

— Онзи японски китоловен кораб, който пристанищните власти заловиха, още ли е вързан на доковете?

Бътлър кимна.

— Да, предполагам.

Артемис нави ремъка на локатора на показалеца си.

— Добре. Карай натам. Смятам, че е време да дадем на нашите малки приятели да разберат с кого точно си имат работа.