Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— А сега, Вихрогоне, кажи какво толкова спешно има. И дано този път си струва труда!

Кентавърът имаше склонността силно да преувеличава. Веднъж беше ходил до Второ управление по сигурността, защото човешките му сателитни станции не работеха.

— Струва си и още как — увери го Вихрогон. — Но по-добре да не си струваше. Лоша работа!

Кореноплод усети как язвата в стомаха му започва да клокочи като лава във вулкан.

— Много ли е лоша?

Вихрогон превключи на Евросат-Ирландия.

— Изгубихме връзка с капитан Бодлива Зеленика.

— Защо ли не съм изненадан? — изрева Кореноплод и зарови лице в ръцете си.

— Поддържахме контакт през целия й път над Алпите.

— Алпите? Пътувала е по суша?

Вихрогон кимна.

— Знам, че е против правилника. Но всички го правят.

Началникът неохотно се съгласи. Кой би устоял на такава гледка? Като млад полицай и той бе изтърпял дисциплинарно наказание за същото нарушение.

— Добре. Продължавай. Кога я загубихме?

Вихрогон отвори прозорец на екрана.

— Това е заснетият материал от камерата в каската на Зеленика. Тук сме над Дисниленд Париж…

Кентавърът натисна копчето за превъртане напред.

— Ето ги делфините, така, така. Ирландското крайбрежие. Нищо тревожно. Вижте, локаторът й влиза в кадър. Капитан Бодлива Зеленика оглежда местността за магически точки. Точка петдесет и седем свети червено, затова се насочва натам.

— Защо не е избрала Тара?

Вихрогон изсумтя.

— Тара? Всички хипита от северното полукълбо ходят да се веселят край Лиа Файл на пълнолуние. От толкова щитове мястото изглежда като залято с вода.

— Добре — скръцна със зъби Кореноплод. — Давай по същество, ако обичаш.

— Разбрах. Слушайте сега — Вихрогон превъртя още няколко минути от записа. — Ето. Тук е интересно… Хубаво плавно кацане, откача крилата. Сваля каската.

— Пак нарушава правилника — намеси се Кореноплод. — „Категорично се забранява на офицера да сваля…“

— „Категорично се забранява на офицера да сваля каската си над земята, освен в случаите, когато същата е дефектна“ — довърши Вихрогон. — Да, началник, всички знаем какво гласи правилникът. Но нима искате да кажете, че никога не сте поемали глътка въздух след няколко часа летене в небето?

— Не — призна Кореноплод. — А ти какъв си й — адвокат? Говори по същество!

Вихрогон закри лицето си с ръка и се подсмихна. Да вдига кръвното на Кореноплод беше едно от малкото забавни неща в работата. Никой друг не се осмеляваше да го прави. Това бе така, защото всички други бяха заменими. Но не и Вихрогон. Той лично бе изградил цялата система, като бе започнал от нищо, и опиташе ли се някой друг да бръкне в нея, скрит вирус щеше да я направи на пух и прах.

— Добре, по същество. Ето. Гледайте. Изведнъж Зеленика пуска каската на земята. Сигурно е паднала с оптиката надолу, защото нямаме картина. Все пак още получаваме звук, затова ще го усиля.

Вихрогон увеличи аудиосигнала, като го изчисти от фоновите шумове.

— Не е с най-добро качество. Микрофонът е в камерата. Така че и той е обърнат към земята.

„Хубава ютия“ — произнесе нечий глас. Определено човешки. Освен това плътен, което в повечето случаи означаваше, че говорещият е едър екземпляр.

Кореноплод повдигна вежди.

— „Ютия“?

— Жаргонна дума за пистолет.

— А-ха.

В този миг осъзна значението на това просто пояснение и се стресна.

— Извадила е оръжието си!

— Почакайте. Нататък става по-лошо.

„Дали не бихте се съгласили да се предадете без съпротива?“ — обади се втори глас. Това накара началника да потръпне. „Не — продължи гласът. — По всичко личи, че нямате такова намерение“.

— Лошо — каза Кореноплод с необичайно бледо лице. — Прилича ми на капан. Тези двама разбойници са я чакали. Как е възможно?

Тогава се чу гласът на Зеленика — твърде рязък, типичен за фея, изпаднала в опасна ситуация. Началникът въздъхна. Поне беше жива, въпреки че в по-нататъшната размяна на реплики се изясниха и други неприятни неща. Вторият човек демонстрираше необикновени познания в областта на феините обичаи.

— Той знае за Ритуала!

— А тук следва най-лошото.

Челюстта на Кореноплод увисна.

— По-лошо от това?

Отново зазвуча гласът на Зеленика. Този път се опитваше да хипнотизира противниците си.

— Е, сега ще се справи с тях — злорадо отбеляза началникът.

Но по всичко личеше, че не бе станало така. Хипнозата не просто не действаше, но тайнствената двойка като че ли я намираше за забавна.