Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Първият проблем беше да се отвори проклетото нещо. Главичките на винтовете не се поддаваха нито на комбинирана отвертка, нито на отвертки „Филипс“. Дори в скъпия комплект ключове „Алън“ на Артемис не се намери подходящ инструмент за мъничките прорези. „Мисли авангардно — каза си той. — Мисли за модерни технологии.“

След няколко секунди мълчаливо съзерцание го осени идея. Магнитни болтове. Беше съвсем очевидно. Но как да създаде въртящо се магнитно поле на задната седалка на автомобил? Невъзможно. Единственото, което можеше да направи, беше да върти винтовете ръчно с помощта на обикновен магнит.

Артемис извади малкия магнит от мястото му в кутията с инструменти и доближи последователно двата му края към тънките винтчета. Отрицателният полюс ги накара леко да помръднат. Беше достатъчно, за да може да ги захване с най-тънките остри клещи, и скоро локаторът бе разглобен.

Проводниците бяха миниатюрни. Нямаше и следа от запояване. Вероятно използваха друго средство за свързване. Може би ако имаше достатъчно време, щеше да разгадае принципите на това приспособление, но сега трябваше да импровизира. Налагаше се да разчита на немарливостта на другите. И ако феите поне малко приличаха на хората, щяха да видят онова, което им се искаше да видят.

Артемис обърна локатора към светлината. Беше прозрачен. Малко поляризиран, но все пак прозираше достатъчно. Той избута встрани тънките лъскави жички и постави в празното пространство камера с размерите на копче. Закрепи миниатюрния предавател с капка силикон. Недодялано, но ефективно. Поне Артемис така се надяваше.

Магнитните винтчета отказваха да влязат обратно в дупчиците, и тъй като нямаше подръка подходящ инструмент, той беше принуден да залепи и тях. Получи се грозно, но трябваше да свърши работа, при положение че локаторът не се разглежда отблизо. А ако някой забележеше? Е, Артемис щеше да изгуби едно предимство, на което и без това не бе разчитал.

Влязоха в града и Бътлър свали високите щанги.

— Наближаваме доковете, Артемис — каза той през рамо. — Наблизо трябва да има служба „Митници и акцизи“.

Артемис кимна. Имаше право. Пристанището беше оживен канал за нелегална дейност. Близо петдесет процента от контрабандата влизаше в страната някъде в тази отсечка от половин миля.

— Тогава ще отвлечем вниманието, Бътлър. Трябват ни две минути, не повече.

Икономът кимна замислен.

— Както обикновено ли?

— Да, защо не? Избий си някой зъб… Или по-добре недей.

Артемис примигна. Това беше втората му шега за последните няколко часа. И първата, произнесена на глас. Трябваше да бъде предпазлив. Сега не беше време за шеги.

Докерите си свиваха цигари. Не беше лесно, когато човек имаше пръсти като оловни решетки, но те се справяха някак. А и дори няколко кафяви парченца тютюн да паднат на грапавите плочки, какво от това? Пакетите идваха направо с картони от един дребничък човек, който не прибавяше държавните такси към цената.

Бътлър се приближи към тях. Периферията на фуражката хвърляше сянка върху очите му.

— Студена вечер — каза той на събралата се групичка.

Никой не отговори. Полицаите приемаха всякакъв облик.

Едрият непознат упорито продължи:

— Дори работата е по-приятна от стоенето на студа в такава вечер.

Един от работниците, малко по-лековерен от останалите, не се сдържа и кимна в знак на съгласие. Съседът му го смушка в ребрата.

— Все пак — продължаваше непознатият — не вярвам женчовци като вас да ги бива в работата.

Отговор отново не последва. Но този път причината беше, че докерите бяха зяпнали в почуда.

— Да, жалка гледка сте, доста жалка — небрежно каза Бътлър. — О, изобщо не се съмнявам, че през гладните години сте могли да минете за мъже. Но по днешните стандарти сте само шайка слабаци в работни блузи.

— А-р-р-р — изръмжа един от докерите. Нищо повече не можа да каже.

Бътлър повдигна вежди.

— „А-р-р-р“? Смешно и нечленоразделно. Страхотна комбинация! Майките ви сигурно много се гордеят с вас.

Непознатият беше преминал границата. Бе споменал майките им. Сега нямаше начин да отърве боя, въпреки че очевидно не беше добре с главата. Макар и да имаше богат речник за глупак.

Мъжете изплюха цигарите и бавно застанаха в полукръг. Бяха шестима срещу един. Все пак човек можеше да ги съжали. Бътлър не беше приключил.

— А сега, преди да пристъпим към действие, дами, нека се разберем: без драскане, плюене и тичане при мама.