Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Зеленика се забавляваше от мисълта да посети Дисниленд в Париж. Гноморазузнаването беше изпратило там няколко свои агенти под прикритие. Повечето от тях работеха в къщичката на Снежанка. Това бе едно от малкото места на земята, където Народът можеше да остане незабелязан. Но ако някой турист я заснемеше и снимката попаднеше в Интернет, Кореноплод щеше със сигурност да й отнеме значката. С въздишка на съжаление Зеленика прелетя над дъжда от цветни фойерверки.

Когато стигна до Ламанша, Зеленика полетя ниско над белогривите вълни. Подвикна на делфините, те излязоха на повърхността и започнаха да скачат над водата, като се стараеха да не изостават от нея. Тя видя замърсените води, обезцветените им до бяло кожи и червените язви по гърбовете, причинени от замърсяването. И макар че се усмихваше, сърцето й се късаше. Калните създания имаха много прегрешения и трябваше да отговарят за тях.

Най-накрая брегът се появи пред нея. Старата родина. Ейриу — земята, където бе започнало времето. Най-магическото място на планетата. Точно тук преди 10 000 години древният народ на феите Де Данан се беше бил срещу демона Фоморианс и с магическите си сили бе издълбал легендарната Блатна пътека на Гигантите. Тук се издигаше Лиа Файл — скалата, белязала центъра на Вселената, където в далечни времена коронясваха кралете на феите, а по-късно и човешкия крал Ард Ри. И пак тук, за съжаление, Калните създания влизаха в най-тесен контакт с магията, в резултат на което в тази страна имаше най-много случаи на разкрити феи. За щастие, по-голямата част от населението на земята смяташе ирландците за луди — теория, за чието опровергаване самите ирландци не правеха нищо. По някаква причина си бяха наумили, че всяка фея носи със себе си гърне злато, с което не се разделя. Вярно бе, че Гноморазузнаването разполагаше с фонд за откупи поради големите рискове на професията, но никой човек досега не бе получил нищо от него. Това обаче не пречеше на повечето ирландци винаги когато зърнат дъга, да дебнат наоколо с надеждата, че ще ударят джакпота на феите.

Но въпреки всичко ако имаше човеци, към които Народът да изпитваше симпатия, това бяха ирландците. Това може би се дължеше на тяхната ексцентричност, а може би на склонността им към craic 7 7 Craic (ирл.) — означава веселба, развлечение, забавление, шеги. — Бел.прев. , както те го наричаха. А ако между Народа и човеците съществуваше роднинска връзка, както твърдеше друга теория, тя се бе зародила на остров Емералд.

Зеленика натисна едно копче и на локатора върху китката й се появи карта. Тя я настрои на режим търсене на магически точки. Очевидно най-подходяща бе Тара, недалеч от Лиа Файл, но в нощ като тази всяка фея с виза за земната повърхност по традиция би предпочела да обиколи светите места, така че най-добре беше Тара да се пропусне.

Имаше и още едно място наблизо, почти на самото югоизточно крайбрежие. Беше леснодостъпно от въздуха, същевременно отдалечено и рядко посещавано от местните жители. Зеленика намали скоростта и се спусна на осемдесет метра височина. Прелетя над горичка от наежени вечнозелени дървета и излезе на поляна, огряна от лунна светлина. Край нея блестеше сребристата ивица на река и точно там, където водите правеха рязък завой, гордо се издигаше дъб.

С помощта на локатора Зеленика проучи местността за форми на живот. След като прецени, че кравата, която пасеше през две поляни от там, не представлява заплаха за нея, тя угаси двигателите и се приземи в подножието на вековното дърво.

Четири месеца чакане. Дори опитният професионалист Бътлър започваше да изпитва ужас от дългите влажни нощи, пълни с досадни насекоми. За щастие, не всяка нощ имаше пълнолуние.

Винаги се случваше едно и също. Те се свиваха в своята палатка, облицована с фолио, и седяха в пълно мълчание. Бътлър току проверяваше екипировката си, докато Артемис се взираше, без да мига, през окуляра на далекогледа. В такива моменти природата му се струваше оглушителна с невъзмутимата си тишина. Бътлър изпитваше непреодолимо желание да подсвирне с уста, да завърже разговор — каквото и да е, само и само да наруши тази свръхестествена тишина. Но Артемис бе напълно съсредоточен в заниманието си. Не би позволил някой да го разсейва или да нарушава концентрацията му. Това беше сериозна работа.

Тази вечер бяха на югоизточното крайбрежие. Най-отдалечената точка. Бътлър беше принуден да направи три курса с джипа, за да достави цялото оборудване. Трябваше да прекоси хълмиста местност, блато и две ливади. Обувките и панталоните му бяха съсипани. А сега трябваше да седи в тясната палатка и през дъното на панталоните му да се процежда застояла вода. Артемис се бе изхитрил някак да остане чист и сух.