Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Зеленика не можеше да разсъждава. В ресторанта цареше пълен хаос. Тролът скърцаше с бивни; мазната му паст зееше над каската на Зеленика. Тя долавяше зловонния му дъх през филтрите си. Усещаше и миризма на опърлена козина. Пламъците бяха плъзнали по гърба на трола.

Звярът размята зелен език и слюнката замъгли долната част на визьора й. Визьорът! Това беше единственият й шанс. Зеленика плъзна свободната си ръка към контролерите на шлема. Фаровете! Ослепителна светлина! Тя освободи хлътналия бутон и осемстотин вата нефилтрирана светлина бликнаха от двойните прожектори над очите й.

Тролът отстъпи назад и нададе пронизителен писък през зъби. Десетки чаши и бутилки се залюляха на местата си. Това дойде в повече на нещастния звяр. Уплашен, подпален, а сега и ослепен. Ужасът и болката си пробиха път до оскъдния мозък и му наредиха да се изключи. Тролът се подчини и се преви надве с почти комична тромавост. Зеленика се извъртя, за да избегне острия бивник.

Възцари се пълна тишина, като се изключи звънът на стъкло, пукането на опърлена кожа и дълго сдържаните въздишки. Феята неуверено се изправи на крака. Множество очи я следяха — човешки очи. Виждаха я на сто процента. И всички тези човеци нямаше да я съзерцават дълго. Не беше в природата им. Накрая щяха да я задържат.

Тя вдигна ръце с дланите нагоре — жест на мир.

— Scusatemi tutti 4 4 Извинете ме всички (итал.). — Бел.прев. — произнесе с лекота.

Италианците, любезни както винаги, отвърнаха, че няма защо.

Зеленика бавно бръкна в джоба си и извади малка сфера. Постави я на пода в средата на помещението.

— Guardate 5 5 Гледайте (итал.). — Бел.прев. — каза тя.

Собствениците се подчиниха и сведоха очи към малкото сребристо кълбо. То тиктакаше все по-бързо и по-бързо, почти като бомба със закъснител. Феята се обърна с гръб към сферата. Три, две, едно…

Бум! Тряс! Всички като един изпаднаха в безсъзнание. Най-страшното, което можеше да се случи, бе четиридесетминутно главоболие. Зеленика въздъхна. Беше в безопасност. Поне засега. Тя затича към вратата и пусна резето. Никой не биваше нито да влиза, нито да излиза. Можеше, но през голямата дупка в стената. След това изля върху опърления трол цялото съдържание на ресторантския пожарогасител с надеждата, че леденостудената пяна няма да събуди спящия звяр.

Зеленика огледа бъркотията, която бе причинила. Нямаше две мнения: абсолютно безобразие. По-лошо, отколкото в Хамбург. Кореноплод щеше да я одере жива. Щеше да си мечтае за битки с тролове. Това бе краят на кариерата й, но изведнъж й стана безразлично. По-важно беше, че ребрата й бяха натъртени, а долавяше и началото на умопомрачително главоболие. Може би трябваше да си почине само за секунда, за да бъде готова да посрещне отряда по изтеглянето.

Дори не си направи труда да потърси стол. Просто остави краката й да се огънат и се строполи върху шахматния линолеум на пода.

Да отвориш очи след сън и да видиш лицето на началника Кореноплод е истински кошмар. Клепачите на Зеленика се повдигнаха и в първия миг бе готова да се закълне, че в погледа насреща се четеше загриженост. Но скоро това изражение се смени с обичайния нездравословен гняв.

— Капитан Бодлива Зеленика! — изрева Кореноплод, без да дава пукната пара за главоболието й. — В името на здравия разум ще ми обясните ли какво е станало тук?

Зеленика несигурно се изправи на крака.

— Аз… Това е… Имаше… — умът й не можеше да роди нито едно цяло изречение.

— Вие пренебрегнахте пряка заповед. Казах ви да останете на позиция! Знаете, че е забранено да се влиза в човешка сграда без покана.

Зеленика тръсна глава, за да проясни зрението си.

— Поканиха ме. Едно дете викаше за помощ.

— Това може да се тълкува двояко, Бодлива Зеленика.

— Съществува прецедент, сър. Ефрейтор Дръвче срещу Държавата. Съдът постанови, че викът за помощ на жената, попаднала в капан, може да се тълкува като покана за влизане в сградата. Освен това и вие вече сте тук. Това означава, че също сте приели поканата.

— Хм — измънка недоверчиво Кореноплод. — Бих казал, че сте извадили късмет. Нещата можеха да се развият и по-зле.

Зеленика се огледа. Нещата можеха да се развият къде-къде по-зле. Заведението беше обърнато с главата надолу, човеците вътре бяха поне четиридесет. Те бяха в безсъзнание, а техниците прикачаха електроди за заличаване на паметта към слепоочията на всеки.

— Успяхме да прочистим терена, въпреки че половината град се изреди да хлопа по вратата.