Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— А дупката в стената?

Кореноплод се усмихна самодоволно.

— Вижте сама.

Зеленика вдигна поглед. От Изтеглянето бяха включили холограмна връзка в съществуващите електрически контакти и прожектираха цяла стена върху дупката. Холограмите бяха удобни за бързо закърпване, но не издържаха на по-обстоен поглед. Всеки, който се вгледаше отблизо, щеше да забележи, че кръпката леко прозира и че е абсолютно еднаква със съседната част от стената. Имаше две напълно еднакви паяжини и две репродукции на една и съща картина на Рембранд. Но хората в пицарията не бяха в състояние да разглеждат стените, а когато се събудеха, поражението щеше да бъде поправено от Телекинетичния отдел и цялото паранормално преживяване щеше да бъде заличено от паметта им.

Един офицер от Изтеглянето излезе от тоалетната.

— Началник!

— Да, сержант?

— Вътре има човек, сър. Мозъчната бъркалка не го е стигнала. Идва насам, сър. Веднага, сър!

— Покрийте се! — изрева Кореноплод. — Всички да вдигнат щитовете!

Зеленика опита. Наистина. Но щитът не излизаше. Магията й я бе напуснала. От тоалетната се показа дете с натежали от сън клепачи. То вдигна пухкаво пръстче и посочи право към нея.

— Ciao, folletta 6 6 Здравей, фейо (итал.). — Бел.прев. — каза момченцето, преди да се покатери в скута на баща си и да продължи своята дрямка.

Кореноплод навлезе обратно във видимия спектър. Беше — ако изобщо е възможно — още по-гневен отпреди.

— Какво е станало с щита ви, Бодлива Зеленика?

Феята преглътна.

— От стреса е, началник — изрече тя с надежда.

Кореноплод не се хвана.

— Излъгали сте ме, капитане. Магията ви изобщо не действа, нали?

Зеленика мълчаливо поклати глава.

— Откога не сте изпълнявали Ритуала?

Тя прехапа устни.

— Може би… от около… четири години, сър.

Кореноплод за малко да получи удар.

— Четири… четири години? Цяло чудо е, че сте оцелели досега! Направете го веднага. Още довечера! И повече не се мяркайте под земята без силите си. Излагате на опасност и себе си, и колегите си!

— Слушам, сър.

— Вземете чифт „Колибри“ от Изтеглянето и се поразходете над старата родина. Тази нощ има пълнолуние.

— Слушам, сър.

— И не се надявайте, че ще забравя за този провал. Ще говорим, след като се върнете.

— Слушам, сър. Много добре, сър.

Зеленика се обърна и понечи да тръгне, но Кореноплод се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— О, и още нещо, капитан Бодлива Зеленика…

— Да, сър?

Лицето на Кореноплод бе изгубило моравия си цвят и изразяваше някакво подобие на неудобство.

— Справили сте се добре в оказването на помощ. Можеше да стане по-лошо, много по-лошо.

Зеленика се усмихна зад визьора. Може би в края на краищата щеше да остане в Разузнаването.

— Благодаря, сър.

Кореноплод изсумтя и възвърна обичайния си моравочервен цвят.

— А сега да ви няма. И не се връщайте, преди да се възстановите напълно. Искам магията да бълва от ушите ви!

Зеленика въздъхна. Дотук бяха благодарностите.

— Слушам, сър. Тръгвам, сър.

Основният проблем на Артемис беше свързан с намиране — как да намери гном. Те бяха потайно племе от Народа на феите, което живееше на света Бог знае от колко хилядолетия и въпреки това не бе оставило нито една фотография, нито един кадър на видеолента. Нито дори слух като този за чудовището Лох Нес. Не бяха особено общителни. А и се отличаваха с хитрост и съобразителност. Никой досега не бе успял да сложи ръка на златото им. Но и никой досега не бе държал в ръцете си Книгата. А загадките бяха така прости за отгатване, щом намериш ключа към тях.

Артемис беше повикал представителите на семейство Бътлър в кабинета си и сега им говореше, застанал зад ниска катедра.

— Съществуват ритуали, които всяка фея трябва да изпълнява, за да подновява магическите си сили — обясняваше той.

Бътлър и Джулиет кимаха, сякаш в разговора нямаше нищо необичайно.

Артемис прелисти своето копие на Книгата и подбра един пасаж.

Артемис затвори текста.

— Виждате ли?

Бътлър и Джулиет продължиха да кимат, макар че лицата им изразяваха по-скоро недоумение.

Господарят им въздъхна.

— Гномът е обвързан с определени ритуали. Много специфични, бих казал. Можем да ги използваме, за да заловим един гном.