Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Джулиет вдигна ръка, макар да бе по-голяма от Артемис с четири години.

— Да?

— Ами, работата е там… — започна тя колебливо, като въртеше между пръстите си кичур руса коса — навик, който някои местни младежи намираха за крайно очарователен. — Артемис, има нещо, свързано с гномите…

Артемис се намръщи. Това беше лош знак.

— Какво имаш предвид, Джулиет?

— Ами, гномите. Знаеш, че не съществуват в реалния свят, нали?

Бътлър трепна. Вината беше изцяло негова. Така и не намери време да обясни на сестра си в какво се състои задачата им.

Артемис го изгледа с укор.

— Бътлър не е ли говорил с теб за това?

— Не. Трябваше ли?

— Да, със сигурност. Може би е помислил, че ще му се присмееш.

Бътлър се смути. Точно това си беше помислил. Джулиет бе единственият жив човек, който си позволяваше да му се присмива, при това неприлично често. Повечето го правеха веднъж. Не повтаряха.

Артемис се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Да приемем за удобство, че Народът на феите съществува и че аз не съм идиот, който дърдори безсмислици.

Бътлър кимна едва забележимо. Джулиет гледаше с недоверие.

— Много добре. Та, както казах, Народът трябва да изпълнява специален ритуал, за да подновява силите си. Съгласно моето тълкуване на текста те трябва да вземат семе от дъб, който расте край завой на река. И трябва да го направят при пълнолуние.

Очите на Бътлър светнаха.

— Значи, достатъчно е само да…

— Да прегледаме данните от сателитите за времето. Вече го направих. Не е за вярване, но не са останали толкова много стари дъбове, ако приемем, че дъбът трябва да е на повече от сто години. А като прибавим речния завой и пълнолунието, в тази страна има точно сто двадесет и девет места, които трябва да посетим.

Бътлър се усмихна. Трябваше да заложат капан. Сега Господарят говореше на своя език.

— Трябва да се подготвим за пристигането на нашия гост — каза Артемис и подаде на Джулиет лист хартия с формат А4, изписан на машина. — Налага се да направим някои промени в мазето. Погрижи се, Джулиет. Изпълни всичко съвсем точно, до последната буква.

— Да, Арти.

Артемис се намръщи, но съвсем леко. По причини, които не можеше да проумее, не се сърдеше много, когато Джулиет се обръщаше към него с галеното име, измислено от майка му.

Бътлър замислено се почеса по брадичката. Артемис забеляза жеста му.

— Въпрос ли имаш?

— Да, Артемис. Знахарката от град Хо Ши Мин…

Момчето кимна.

— Разбирам. Защо просто не отвлякохме нея?

— Да, сър.

— В „Алманах на Народа“ от Чи Лун, ръкопис от XVII век, намерен в изгубения град Ш’шамо, пише: „Ако фея пие вино с Калните създания — впрочем това сме ние, — тя умира завинаги за братята и сестрите си.“ Следователно не е сигурно, че онзи елф би струвал и една унция злато. Не, стари приятелю, ние имаме нужда от свежа кръв. Всичко ли е ясно?

Бътлър кимна.

— Добре. А сега ще се наложи да потърсите някои неща, които ще потрябват за нощните ни разходки.

Бътлър прегледа списъка: основна полева екипировка, няколко странни предмета, нищо прекалено смущаващо, освен…

— Слънчеви очила? Нощем?

Когато Артемис се усмихваше както сега, човек очакваше от венците му да изскочат вампирски зъби.

— Да, Бътлър. Слънчеви очила. Довери ми се.

И Бътлър му се довери. Напълно.

Зеленика включи нагревателната бобина в костюма си и се издигна на 4000 метра височина. Крилата „Колибри“ бяха връх на технологията. На индикатора на батериите светеха четири червени линии — повече от достатъчно за бърза разходка над родната Европа и Британските острови. Разбира се, правилникът изискваше по възможност винаги да се лети над вода, но Зеленика не можеше да устои на изкушението да рита снежните шапки от най-високите планински върхове по пътя си.

Костюмът я предпазваше от най-вредните елементи във въздуха, но въпреки това студът проникваше през него чак до костите й. На тази височина луната изглеждаше огромна и кратерите по повърхността й се виждаха съвсем ясно. Тази нощ тя бе идеално кръгла. Магическата пълна луна. Имиграционните служби сега бяха претоварени от работа, защото хиляди феи изпитваха неудържимо желание да излязат на повърхността. Голяма част от тях щяха да успеят и вероятно щяха да причинят големи поразии със своите гуляи. Земната мантия изобилстваше от нелегални тунели към повърхността и за полицията беше невъзможно да ги опази всичките.

Зеленика прелетя над италианското крайбрежие до Монако, а оттам прекоси Алпите в посока към Франция. Обожаваше да лети, като всички феи. В Книгата се казваше, че някога те са имали собствени крила, но в хода на еволюцията са ги изгубили. Все пак някои още притежаваха способността да летят. Една теория предполагаше, че Народът е произлязъл от летящи динозаври, по всяка вероятност птеродактили. Имаше големи сходства в структурата на горната част на скелета. Тази теория даваше обяснение за малкия костен израстък върху лопатките.