Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Зеленика откачи чифт крила от закачалката им в кабината. Бяха с двойно овална форма, с шумен двигател. Тя изстена. Водно конче! Мразеше този модел. Двигателят работеше с петрол, представете си. А целите крила тежаха повече от прасе, овъргаляно в кал. Виж, друго нещо беше моделът „Колибри“ Z7. Това се казваше транспорт! Двигателят мъркаше, работеше със слънчева батерия със сателитна връзка, с която можеше да се обиколи светът два пъти. Но бюджетът беше орязан, трябваше да се пести.

Локаторът на китката й започна да пиука. Беше в обхват. Тя излезе от кабината на площадката за кацане. Намираше се във вътрешността на камуфлажен насип от пръст, широко известен като феин форт. Наистина Народът бе живял в такива фортове, преди да се пресели по-навътре в земните недра. Мястото не беше особено добре оборудвано в техническо отношение. Имаше само няколко външни монитора и устройство за саморазрушаване, в случай че Калните създания откриеха площадката за кацане.

На екраните не се виждаше нищо. Беше чисто. Пневматичните врати бяха леко изкривени там, откъдето тролът се бе вмъкнал, но иначе всичко останало изглеждаше в изправност. Зеленика привърза крилете към гърба си и прекрачи във външния свят.

Италианското нощно небе беше ясно, духаше хладен ветрец и разнасяше аромат на маслини и лозя. Във влажната трева свиреха щурци, а звездната светлина привличаше нощните пеперуди. Зеленика неволно се усмихна. Рискът си струваше, нямаше никакво съмнение.

Като стана дума за риск… Тя погледна локатора. Пиукането се бе усилило. Тролът беше наближил градските стени! Щеше да се наслаждава на природната гледка, след като мисията й приключеше. А сега трябваше да действа.

Зеленика впръска малко гориво в цилиндрите на двигателя на крилцата и дръпна въженцето на стартера над рамото си. Нищо. Това я ядоса. Всяко капризно дете в град Убежище имаше крилца „Колибри“, с които да си прави разходки през почивните дни, а Гноморазузнаването работеше с боклуци, при това остарели. Тя дръпна въженцето отново, после още веднъж. На третия път заработи. Нощният въздух се изпълни с дим и пушилка.

— Тъкмо навреме — изсумтя Зеленика и даде газ до дупка.

Крилцата запърхаха нагоре, постепенно движенията им станаха равномерни и с известно усилие издигнаха капитан Бодлива Зеленика в нощното небе.

Тролът можеше да се проследи лесно дори без локатор. Беше оставил след себе си дълбока разрушителна диря, сякаш някой бе минал оттам с багер. Зеленика летеше ниско, сред влажна мъгла и дървета, като следваше пътя на трола. Подивялото създание бе минало направо през лозята, като беше изорало бразда в земята, бе разбило каменния зид и бе подплашило кучето пазач, което продължаваше да лежи под живия плет и да лае. Зеленика прелетя над стадо крави. Гледката не беше приятна. Без да навлизаме в подробности, ще кажем само, че от кравите бяха останали предимно рога и копита.

Червената светлинка на локатора мигаше по-ярко, а пиукането се бе усилило. Това означаваше, че целта е по-близо. Зеленика виждаше града отдолу, разположен на върха на нисък хълм и опасан от стена със зъбери — наследство от Средновековието. Повечето прозорци още светеха. Подходящо време за магии.

По-голямата част от магиите, приписвани на Народа, са плод на суеверие. Но все пак феите притежават известни способности. Сред тях са уменията да лекуват, да хипнотизират и да остават невидими. „Невидими“ е погрешно определение. Феите всъщност трептят с такива високочестотни вибрации, че никога не се задържат на едно място достатъчно дълго, за да ги забележат. Ако наблюдават достатъчно отблизо, човеците могат да видят как въздухът блести, но това се случва твърде рядко. А дори тогава блясъкът най-често се обяснява с изпарение. Типично за Калните създания е да изнамират сложни обяснения за простите явления.

Зеленика сложи щита си. Това й отне повече усилия от обикновено. Усети как по челото й избиват капчици пот. „Наистина трябва да извърша Ритуала — каза си тя. — И колкото по-скоро, толкова по-добре.“

Някакво суетене отдолу привлече вниманието й и прекъсна размислите й. Шумът не се вписваше в обичайния оркестър от нощни звуци. С помощта на приспособленията в раницата си Зеленика смени посоката и се сниши, за да огледа по-отблизо. Напомни си, че задачата й е само да огледа обстановката. Служителите от Разузнаването се изпращаха на повърхността, за да набележат целта, а задачата на специалистите от Изтеглянето беше да направят лек и незабележим десант.