Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— Не знам защо, капитан Зеленика, но когато започнете да се съгласявате с мен, това страшно ме изнервя.

Кореноплод имаше основание да се нервира. Ако знаеше как ще завърши тази разузнавателна операция, сигурно щеше тутакси да подаде оставка. Събитията от тази вечер щяха да влязат в историята. При това не спадаха към славните постижения като откриването на радия или стъпването на човек на Луната. По-скоро приличаха на испанската Инквизиция или цепелина „Хинденбург“ — събития, мрачни както за човечеството, така и за феите. Лоши за всички.

Зеленика се запъти право към шахтите. Макар че беше бъбрива по природа, този път не обели нито дума. Лицето й изразяваше решителност. Една-единствена, последна възможност. Не можеше да си позволи да се разсейва.

Обичайната за почивните дни опашка от чакащи за виза стигаше чак до ъгъла на Асансьорния площад, но Зеленика мина отпред, като размаха полицейската си значка. Едно сърдито джудже отказа да й отстъпи.

— Защо вие, полицаите, винаги се пререждате? С какво сте по-различни от останалите?

Зеленика пое дълбоко въздух през носа. Учтивостта преди всичко.

— Провеждаме операция, господине. Бихте ли ме извинили?

Джуджето се почеса по големия задник.

— Чувал съм, че вие от полицията използвате службата като претекст да излизате на повърхността, за да гледате луната. Така разправят.

Зеленика се помъчи да изобрази шеговито учудване. Онова, което се изписа на лицето й, приличаше по-скоро на гримаса след ядене на лимон.

— Който ви е казал това, е идиот… господине. Ние от разузнаването работим само под земята и се намесваме в случай на крайна необходимост.

Джуджето се намръщи. По всичко личеше, че сам е измислил тази клюка. Започваше да подозира, че Зеленика е използвала думата „идиот“ тъкмо за него. Но докато осъзнае това, тя вече се бе изгубила зад двойните врати.

В отдел „Операции“ я очакваше Вихрогон. Вихрогон беше параноичен кентавър. Той бе твърдо убеден, че човешките разузнавателни агенции следят мрежата му за транспорт и наблюдение. За да им попречи да прочетат мислите му, носеше на главата си шапка от станиол, с която никога не се разделяше.

Кентавърът рязко вдигна глава, когато Зеленика влезе през пневматичните двойни врати.

— Някой видя ли те да влизаш?

Тя се замисли.

— ФБР, ЦРУ, Националната служба за сигурност на САЩ, МИ6. И ВВС също.

Вихрогон се намръщи.

— ВВС?

— Всички в сградата — поясни Зеленика с усмивка.

Вихрогон стана от своя люлеещ се стол и дотопурка до нея.

— Е, много си забавна, няма що. Вечно си правиш шегички. Мислех, че историята в Хамбург те е поотрезвила малко. Ако бях на твое място, щях да се съсредоточа върху предстоящата задача.

Зеленика събра мислите си. Той беше прав.

— Добре, Вихрогоне. Какви са инструкциите?

Кентавърът кимна към голям зелен екран, на който вървяха репортажи на живо по Евросат.

— Червената точка тук е тролът. Движи се в посока към Мартина Франка — крепост край град Бриндизи. Доколкото можем да предполагаме, паднал е във вентилационна шахта П7. От снимка на повърхността се вижда, че тя е работела на режим охлаждане. Затова тролът не се е опекъл.

Зеленика направи гримаса. „Страхотно“ — помисли си.

— Имаме късмет, че престъпникът е решил да хапне по пътя. Спрял е за час-два да изяде две крави, така че сме спечелили малко време.

— Две крави! — възкликна Зеленика. — Колко е голям този трол?

Вихрогон намести станиоловото боне на главата си.

— Слонски трол. Едър екземпляр. Сто и осемдесет килограма, с бивни като на див глиган. Същински див глиган.

Зеленика преглътна. Изведнъж разузнавателните мисии й се сториха далеч по-привлекателни от операциите по изтегляне на избягали тролове от повърхността.

— Така. Какво си ми приготвил?

Вихрогон изтопурка до една маса, на която беше натрупана всевъзможна екипировка. Избра нещо, което приличаше на ръчен часовник с правоъгълна форма.

— Това е локатор. Ти намираш трола, ние намираме теб. Рутинна мярка.

— А видеовръзка?

Кентавърът постави малък цилиндър в един улей на каската й.

— В реално време. Има ядрена батерия. Не се изтощава. Микрофонът реагира на глас, активира се автоматично.

— Добре — каза Зеленика. — Кореноплод ме посъветва този път да взема оръжие. За всеки случай.

— Предвидил съм го — отвърна Вихрогон и извади от купчината платинен пистолет. — „Неутрино 2000“. Последен модел. Дори разбойниците в тунелите не разполагат с такива. С три степени, ако те интересува: леко обгаряне, умерено изпичане и овъгляване. Има и ядрена мощност, така че внимавай. Тази играчка ще те надживее с хиляда години.