Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Тя трепна. Случаят в Хамбург беше пълен провал. Един от престъпниците, за които отговаряше, бе успял да избяга на повърхността и се бе опитал да преговаря с Калните създания за политическо убежище. Кореноплод трябваше да спре времето, да повика Спасителния отряд и да направи четири заличавания на памет. Това отне много време на полицията. И всичко по нейна вина.

Началникът взе някакъв формуляр от бюрото си.

— Безполезно е. Взех решение. Ще ви прехвърля в транспортния взвод и на ваше място ще назнача ефрейтор Клонка.

— Клонка! — избухна Зеленика. — Та тя е още хлапе! Несериозна е. Не можете да я включите в експеримента!

Лицето на Кореноплод стана още по-мораво.

— Мога и ще го направя. Защо не? Вие никога не сте влагали максимално старание… Или може би просто не сте способна на повече. Съжалявам, Бодлива Зеленика, дадохме ви възможност…

Началникът се зарови в документите на бюрото си. Разговорът беше приключил. Зеленика стоеше слисана и не помръдваше. Беше се провалила. Най-добрата възможност, която можеше да получи в професионален план — и така да я пропилее! Една грешка — и бъдещето й стана минало. Не беше честно. Зеленика усети как я обзема необичаен за нея гняв, но го преглътна. Сега не беше моментът да си изпуска нервите.

— Подполковник Кореноплод, сър! Смятам, че заслужавам още един шанс.

Началникът дори не вдигна глава.

— И защо смятате така?

Зеленика пое дълбоко дъх.

— Заради биографията ми, сър. Тя говори сама за себе си, като се изключи провалът в Хамбург. Десет успешни операции. Нито едно заличаване на паметта или спиране на времето, освен…

— Случая в Хамбург — довърши Кореноплод.

Зеленика събра смелост.

— Ако бях мъж — някой от вашите скъпоценни елфи, — дори нямаше да водим този разговор.

Кореноплод бързо вдигна глава.

— Момент, капитан Зеленика…

Прекъсна го пиукането на един от телефоните върху бюрото му. Към него се присъедини втори, после трети. На стената зад гърба му оживя гигантски видеоекран.

Кореноплод удари по копчето за обаждане, като включи всички линии в конферентен разговор.

— Да?

— Имаме избягал престъпник.

Кореноплод кимна.

— Нещо вижда ли се на Скопите?

Скопи наричаха за по-кратко нелегалните прихващачи, прикачени към американските съобщителни сателити.

— Да — обадиха се на втората линия. — Силно сияние в Европа. Южна Италия. Някой се разхожда без щит.

Кореноплод изруга. Фея без щит се виждаше от очите на смъртните. Не беше толкова страшно, ако престъпникът бе човек.

— Характеристики?

— Лоши новини, началник — казаха по третия телефон. — Имаме избягал трол.

Кореноплод разтърка очи. Защо тези неща винаги се случваха в неговата смяна? Зеленика разбираше объркването му. Троловете бяха най-пакостливите обитатели на дълбоките тунели. Те скитаха из лабиринта и нападаха всеки, който имаше злощастието да им се изпречи на пътя. В малките им мозъци нямаше място за правила и задръжки. Един от тях случайно се беше заклещил в херметически асансьор. Обикновено потокът сгъстен въздух направо ги опичаше, но се случваше някой да оцелее и да изскочи на повърхността. Обезумял от болка и непоносимост към светлината, той започваше да руши всичко по пътя си.

Кореноплод енергично разтърси глава, за да се опомни.

— Добре, капитан Бодлива Зеленика. По всичко личи, че ви се отваря още една възможност. Предполагам, че нямате търпение да се заловите за работа, нали?

— Да, сър — излъга Зеленика. Беше й пределно ясно, че ако Кореноплод разбере, че не е изпълнила Ритуала, незабавно ще я отстрани от длъжност.

— Добре. Тогава се подпишете за получаване на оръжие и отидете на местопрестъплението.

Зеленика хвърли поглед към видеоекрана. Скопите изпращаха панорамни снимки на италиански укрепен град. Една червена точка бързо пресичаше местността в посока към човешкото селище.

— Направете щателна рекогносцировка и докладвайте. Не правете опити за залавяне. Разбрахте ли?

— Да, сър.

— През последното тримесечие изгубихме шестима души в битки с тролове. Шестима! При това под земята, на позната територия.

— Разбирам, сър.

Кореноплод недоверчиво присви устни.

— Разбирате ли, Бодлива Зеленика? Наистина ли?

— Така смятам, сър.

— Виждали ли сте някога какво може да стори един трол на същества от плът и кръв?

— Не, сър. Не отблизо.

— Добре. Отложете това преживяване за друг път.

— Разбрано.

Кореноплод я изгледа втренчено.