Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Бодлива Зеленика лежеше в леглото си и кротко се ядосваше. Нищо необичайно. Гномите като цяло не се отличаваха с весел нрав. Но Зеленика бе в особено лошо настроение дори за фея. Технически погледнато, тя беше елф, фея бе по-общото понятие. Беше и гном, но това бе само професия.

Може би едно описание би свършило повече работа от лекция по феерична генеалогия. Бодлива Зеленика имаше мургава кожа, къса кестенява коса и светлокафяви очи. Носът й беше орлов, а устните й бяха пълни и розови, което бе в реда на нещата, като се има предвид, че Купидон беше неин прадядо. Майка й бе европейски елф с огнен темперамент и грациозна фигура. Зеленика също беше стройна, с тънки и дълги пръсти, идеални за боравене с вълшебна пръчица. Ушите й, разбира се, бяха заострени. Висока точно метър, тя бе със сантиметър по-ниска от средния за феите ръст, но дори един сантиметър може да бъде от огромно значение, когато нямаш много за губене.

Причината за раздразнението на Зеленика беше подполковник Кореноплод. Кореноплод я тормозеше още от първия ден. Началникът бе сметнал за обиден факта, че първият офицер жена в историята на разузнаването е зачислен в неговия взвод. Разузнаването се славеше като опасно място с висок процент на смъртност и Кореноплод не смяташе, че присъствието на момичета е уместно. Е, просто щеше да му се наложи да свикне, защото Бодлива Зеленика нямаше намерение да се отказва от назначението нито заради него, нито заради когото и да било друг.

Макар че за нищо на света не би го признала, друга вероятна причина за раздразнението й беше Ритуалът. От няколко луни насам се канеше да го извърши, но някак все не намираше подходящия момент. А ако Кореноплод откриеше, че Зеленика не се справя добре с магиите, със сигурност щеше да я прехвърли в транспортния взвод.

Тя се измъкна от робата си и влезе в банята. Това бе едно от предимствата на живота в близост до земното ядро — водата беше винаги топла. Нямаше естествена светлина, разбира се, но това бе скромна цена за спокойствието, на което можеше да се радва. Подземният свят. Последното място, останало недостъпно за хората. Нищо не можеше да се сравни с удоволствието да се прибереш у дома след дълъг работен ден, да свалиш щита си и да се потопиш в басейн с бълбукаща тиня. Блаженство!

Феята облече униформения си сиво-зелен анцуг, вдигна ципа до брадичката и сложи каската на главата си. В днешно време униформите в Гноморазузнаването бяха умно измислени. Не приличаха на неудобните дрехи, които военните носеха в миналото. Обувки с катарами и къси панталони голф! Честна дума! Нищо чудно, че гномите изглеждат толкова смешни в човешкия фолклор. Все пак може би така беше по-добре. Ако Калните създания знаеха, че думата „гном“ всъщност произлиза от „Гноморазузнаване“, елитно подразделение на полицията на Нисшите елементи, те вероятно щяха да вземат мерки, за да го унищожат. По-добре беше да не се набиват на очи и да оставят на човеците техните стереотипи.

На повърхността луната вече изгряваше и Зеленика нямаше време да закуси както трябва. Тя грабна от хладилника кутия с останки от копривен омекотител и го изпи по пътя през тунелите. Както обикновено, на главната магистрала цареше хаос. Летящите елфи бяха задръстили движението и бяха оформили нещо като запушалка. Джуджетата също не помагаха за овладяване на положението; суетяха се и с големите си задни части заемаха две платна. Всяка кална локва гъмжеше от жаби, които се блъскаха и ругаеха като моряци. Този вид беше възникнал на шега, но се бе размножил до мащабите на епидемия. Някой беше сбъркал нещо в магията.

Зеленика си пробиваше път през тълпите, за да се добере до полицейския участък. Пред Картофения търговски център на господин Картоф вече имаше бунт. Гномефрейтор Тритон се мъчеше да въдвори ред. Е, успех! Положението беше кошмарно. Зеленика поне имаше късмета да работи под земята.

Вратите на полицейския участък бяха блокирани от протестиращи. Отново беше избухнала торфената война между гоблините и джуджетата и всяка сутрин тълпи от разгневени родители окупираха участъка и настояваха да бъдат освободени невинните им деца. Зеленика изсумтя. Ако изобщо съществуваше невинен гоблин, Бодлива Зеленика все още не го беше срещала. В момента хлапетата беснееха в килиите, пееха с цяло гърло бандитски песни и се замеряха с кълбовидни мълнии.

Зеленика си запробива път с лакти през тълпата.