Н. Джемисин - Засенчено слънце

Преглътна отново. - Каза, че съпругът и с-страдал от кошмари. Този ден отишъл да ги отдаде на Богинята.

И Даю, милият Даю опита да събере тази дан. Очите и отново засмъдяха, но Богинята изглежда чу молитвата и. Ханани стисна юмруци под масата и се успокои.

Сестрите се спогледаха.

- Както при другите случаи - обади се Супериорът. За първи път от началото на разговора доби объркан вид.

Бирник Ниджири пристъпи решително напред, заобиколи масата и се надвеси над Ханани. Тя устоя на порива да се дръпне под погледа от тухла и нефрит.

Той протегна ръка пред лицето и с грациозно отдалечени и леко свити показалец и среден пръст, а с другата бръкна под робата си. Всички чуха тихото жужене на неговата джунгиса.

- Може ли, Чирак?

Тя кимна, прекалено уплашена, за да възрази на един Бирник, макар да не знаеше какви са намеренията му. Ръката му се стрелна напред още преди края на кимването и. Ханани разполагаше само с миг, преди да я залее мощната вълна на сънливост, и успя само да се запита дали той плаши по този начин и длъжниците.

В неговата магия нямаше нежност. Веднага стигна душата и и само за частица от времето, необходимо на Ханани да стори същото, успя да я изкара от тялото и и да я въведе в Ина-Карек. Там започна да я направлява с такава бързина и сила, че окол-ното пространство отмина покрай нея като неопределени петна и сенки, преди да застине и да се оформи в окъпана в златото на следобедно слънце градска улица. В наситения с градински аромати въздух пърхаха пеперуди.

Сън на спомени. Противно на волята си, видя очарована една друга Ханани - тя самата и в същото време не тя -да се показва на улицата. Фигурата и затрептя, за да застане - отново ясно очертана - пред входа на висока къща в северен стил. Появи се прислужница и двете потънаха през вратата. После картината помръкна, за да светне отново атриумът с чакащата под палмово дърво вдовица Дане.

Само че нещо не бе наред. Независимо от волята на Бирника, отделни елементи от съня започнаха да се разминават с действителността. Пищните форми на Дане бяха станали, неизвестно защо, двойни, а нейното Аз се припокриваше и смесваше с още едно, подобно на сянка. То обаче бе сякаш по-скоро част от самата нея, отколкото нещо самостоятелно.

Внезапно край Дане изникна сънният образ на Бирника. Тук, в Ина-Карек, той разполагаше със свободата да покаже истинския си облик. Ниджири носеше най-обикновена препаска, беше бос и без огърлица. Два дебели кичура коса, расли дълги години, висяха от темето му, преметнати през рамо. Той ги отхвърли назад и се наведе да разгледа сянката.

Оставена за миг без внимание от страна на Бирника, Хана-ни също пристъпи колебливо в атриума.

- Какво е това, Бирник?

- Не знам - отвърна той. - Но усещането не ми се нрави. -Той се изправи и се взря надолу към спомена, заслушан в гласа на Дане, която разказваше на не-Ханани съня на своя съпруг. Когато проговори отново, гласът му бе пълен с горчивина. -Петно от нещото, което е убило Бехенамин, лежи върху тази жена. Разбра ли, че то е убило и твоя помощник?

Ханани кимна, като положи усилие да не допусне мъката у себе си, защото в селенията на Ина-Карек болката добиваше форма и власт. - Това е… - Тя се подвоуми, защото бе чувала приказки за неговото чирашко изпитание, но нямаше как да не зададе въпроса: - Това е Жътвар, нали?

За голямо облекчение на Ханани, Бирникът поклати енергично глава.

- Слава на Богинята, не. Тази зараза е изкусна и потайна, а подобно нещо хич не може да се каже за ония чудовища. - Той замълча за момент, докато сънят мержелееше около тях. Сега не-Ханани си тръгна от къщата на Дане, а сърцето на истинската се сви при мисълта за предстоящото. Ето че не-Ханани зави към градината Яфаи с намерение да я прекоси за по-бързо към Хетава. А от другата страна на градината…

„Махай се оттам“ - пожела тя наум с надежда Бирникът да е прекалено съсредоточен и да не забележи опита и за намеса. Не-Ханани щеше да заобиколи градината и да пропусне побоя над търговеца. Войниците нямаше да я забележат, а сърдитият младеж в дрехи на работник щеше да отмине, без да я погледне…

Сънят започна да поема по набелязания от нея път, но изведнъж рязко застина във въртоп от сгради и ярка следобедна светлина. Бирникът се извърна и я погледна:

- Какво правиш? - попита той много тихо.

Хваната на местопрестъплението, Ханани запази безпомощно мълчание. Не посмя да излъже - той беше Бирник. Но пък истината…

Ниджири присви за миг очи, а после отново насочи вниманието си към съня. Този път Ханани не можа да направи нищо. Волята му бе твърда като погледа и когато нареди на нейното съзнание да си припомни следобеда, тя остана безпомощна.