Н. Джемисин - Засенчено слънце

- Седни, ако обичаш, Чирак-Лечител - каза Супериорът, като посочи с ръка масата за гости. Ханани преглътна с усилие, настани се върху свободната възглавница и започна усилено да изучава плетката от ечемични стебла по ръба на масата. За какво му бе потрябвала на Супериора? Защо бяха тук Бирникът и двете Сестри? Не посмя да прави догадки.

Супериора се отпусна с пъшкане върху друга възглавница.

- Е, Ханани, това са Сестрите Ни-имех и Ахманат. Мисля, че познаваш Бирник Ниджири.

Ханани преглътна и сведе глава към Сестрите, а Бирника удостои с поклон над две ръце. Той отвърна тържествено, както сториха и Ни-имех и Ахманат, но последната протегна ръка и хвана брадичката на момичето. Това стресна Ханани до такава степен, че тя застина, докато Ахманат въртеше лицето и ту на една страна, ту на друга.

- Хубава е - заяви Сестрата с изненадващо дебел глас. Значи бе една от малкото мъжки Сестри. Досега не и се бе случвало да види такава отблизо. Не различаваше лицето зад воала, но имаше чувството, че и се усмихва. - Макар че облеклото на Лечител изобщо не и отива. От селската каста ли си? И аз, нищо, че сега не можеш да познаеш.

Преди Ханани да скалъпи някакъв отговор, Супериорът изцъка през зъби.

- Намираме се в Хетава. Тук не говорим за миналото, Сестра Ахманат.

- А ние от Сестринския орден говорим, Супериор - отвърна Ни-имех. Гласът и бе женски, по старчески треперлив и толкова студен, колкото дружелюбен бе този на нейния придружител. И тя се обърна към Ханани. - Но нека оставим дискусията за предимствата на нашия подход за друг път. Трябва да призная, че съм изненадана от това, което е постигнала - очаквах отдавна да сте я изпратили при нас.

Ханани успя да овладее порива да затрепери цяла. Отново заби поглед в ръба на масата, понеже бе ясно, че Сестрата не говори на нея.

- Да, тя се справя добре, ако изключим последния злощастен инцидент - отвърна Супериорът, - но и той е само косвено петно върху иначе безупречната и репутация. Нейните събратя са единодушни в мнението, че е добър Лечител, а подобна оценка е истинско изпитание за някои от тях. - Той се изкиска.

- Значи е замесена все пак. - Ни-имех не изглеждаше изненадана. - Доколко?

- Това ще установи разследването - отвърна Супериорът. Наля вода за всички, като предложи чаша най-напред на възрастната Сестра. - Въз основа на огледа Лечителите стигнаха до извода, че както длъжникът, така и послушникът са починали при остър дисбаланс на жизнени течности, най-вече -излишък на сънна жлъч. Това е само симптом, разбира се. Не знаем какво в един сън може да причини подобен дисбаланс. Но физическият резултат от това е преустановяване на правилната дейност на мозъка и сърцето. - Той въздъхна. - Има и някои други аномалии, които също следва да се вземат предвид.

- И които съответстват на сведенията от нас? - За голяма изненада на Ханани в гласа на Ахманат се долавяше съвършено ясно острота. Тя не знаеше какво положение заема той в Сестринския орден, но със сигурност не бе редно да говори така на Супериора, след като си бе избрал роля на жена. От жените се очакваше да творят покой, а не да го нарушават.

- Кой би могъл да каже? - Супериорът поднесе чаша на Бирника, но той поклати глава мълчешком. Същото стори и Ахманат. Супериорът остави чашата пред Ханани, без да я пита дали иска вода. - Казаното от вас е много малко, за да правим изводи. Народът на Гуджааре живее под изключително напрежение през последните няколко години, а сега и бандитски нападения… - Той сви рамене. - Бих се изненадал, ако в тези дни в града не се бяха появили малко повече кошмари.

- Става дума за нещо повече от няколко кошмара, Супериор - каза сурово Ахманат. - Тук говорим за смърт.

- Смърт, която дори по ваши думи няма нищо общо със съня.

Ханани започна да проумява и дъхът и спря. Имало е и други като Бехенамин? Но тогава…

- Чирак-Лечител Ханани. - Тя вдигна инстинктивно лице и се сви вътрешно под погледа на Ниджири. Очите му имаха необикновен цвят - отчасти зеленикави, но повече бледокафя-ви, което ги караше да червенеят под светлината на фенерите в кабинета. Цветът и напомни на тухли, неподатливи и ръбести. - Изглежда искаш да ни кажеш нещо.

Когато той проговори, останалите замълчаха и всички погледи се насочиха към нея. Ханани преглътна.

- П-п-приносителят - каза тя. Пак проклетото заекване! Пое дълбоко въздух и опита втори път, като отправи мълчалива молитва за спокойствие. - Бехенамин от търговската каста. Днес ходих при вдовицата му. Тя каза… - Устата и пресъхна.