Н. Джемисин - Засенчено слънце

Ванахомен склони глава.

- Моят пратеник ми каза, че мога да ти имам доверие, господарю Санфи. При това положение реших да дойда лично.

- Много рисковано решение.

- Човек се договаря най-успешно лице в лице с другия -така ме е учил моят баща в света на будните.

Господарят Санфи кимна и посочи второто място край масата.

- Заповядай тогава, чужденецо, който не си такъв. Бъди добре дошъл на моята трапеза. Сигурно от това дълго пътуване ти е пресъхнало гърлото.

Ванахомен седна. Санфи наля нещо в двете чаши.

- Извинявай - каза той на гуджаарейски, понеже официалната церемония на запознанството бе изчерпана, - не съм извикал прислуга от полското си имение, та ще трябва да се задоволиш с моите скромни усилия.

- Изкарал съм дълги години сред варвари, така че тази любезност ми е достатъчна. Ако твоите слуги научат в какви условия съм живял, сигурно ще запушат носове и ще кажат, че съм прекалено покварен, за да ми прислужват.

- Умерената поквара е необходимо зло във властта - отвърна Санфи, като бутна едната чаша към госта. - Това признаваха даже от Хетава, преди всеобщата развала да проникне в собствените им редици. Не съм жрец, но ми се струва, че помислите ти са чисти.

Не бе много удобно да се води подобен разговор на открито. Улицата пред къщата на Санфи не бе оживена, но не бе и съвсем безлюдна - от време на време се показваше някой съсед или минувач. Част от тях кимваха към Санфи, поели по свои дела. Само че нито един истински шуна не би поканил гост в къщата си, преди да го почерпи отвън. Погазването на обичая можеше да събуди подозрения.

- Радвам се да чуя това - отвърна Ванахомен. После, точно както повелява традицията, вдигна чашата и отпи глътка. Горчива бира с тръпчива жилка, гъста като мед, заля езика му. Той затвори очи и въздъхна с наслада.

Санфи се усмихна.

- Трябва да си бил лишен дълго време от нея, за да издадеш подобен звук.

- Прекалено дълго. Сегашните ми другари презират дребните удоволствия, които ние, гуджаарейците, ценим толкова високо. Мислят ни за мекушави. За да спечеля тяхното уважение, трябваше и аз да покажа пренебрежение към разкоша.

- Признак на добрия водач.

- Инстинкт за оцеляване - нищо повече. - Ванахомен отпи втора глътка бира, за да се наслади на богатия и аромат. - Майка ми ти праща поздрави.

- Това означава, че е добре.

- Достатъчно добре. - Ванахомен впери поглед в чашата. Шуна не обичаха да говорят за болести. Санфи щеше да оцени по достойнство сериозния му тон, и сам да разбере. - Баща ми и липсва.

Санфи сведе глава.

- Както на всички ни. Но забелязвам неговата сила и разум у теб, млади ми приятелю. - Не го назова по име заради евентуални бдителни уши. - Това трябва да и е голяма утеха.

- Надявам се да е така. А твоето семейство как е? Как върви полското ти стопанство?

- Доста добре. - Ванахомен свъси вежди и погледна своя домакин, но Санфи се бе вторачил в една голяма финикова палма наблизо. - Имението процъфтява - палмите дават обилен плод, прибрахме вече трета реколта. Дъщеря ми е тук. Скоро ще я видиш.

Значи нещо не бе наред с жената на домакина. Но пък бе доста странно, че водеше дъщеря си със себе си - всяка добра щерка от шуна би останала да се грижи за майка си. Освен ако дъщерите не бяха повече от една. Но не, той бе чувал, че Санфи има само едно дете.

Най-добре бе да не любопитства.

- Търговията върви добре, надявам се?

- Търпи се, при тези обстоятелства. Кисуатците предпочитат нас, шуна, в сделките. Нещата не стоят така благоприятно за нашите приятели жина, обаче нищо не може да се направи. Кисуатците ги презират почти колкото северняците.

- Така е. - Ванахомен остави чашата и прокара пръст по тънкия и ръб. Тя изглеждаше подвеждащо проста, лишена от пищна конструкция или багри, различни от нейния естествен червен цвят, но печената глина бе изключително тънка, изваяна в елегантна линия. Грънчарят явно бе голям майстор, а Санфи бе платил цяло състояние за този сервиз, който показваше едновременно скромност и изискан вкус. - При това положение човек може да се запита за какво му е на един господар шуна да се среща с мен.

Санфи го погледна внимателно, наведе се към него и заговори с понижен глас:

- Кисуа възнамерява да измести центъра на световната търговия от Гуджааре в собствената си столица. Понастоящем имаме неограничен достъп до всички южни пазари и търговци - и това е несъмнено огромно преимущество. Само че Протекторите започнаха да налагат високи мита върху стоките от изток и север - особено ако минават през наши, а не техни пристанища. Те ограничават количествата и повишават изискванията за качеството, което пък води до скачане на цените до недопустими равнища. Някои стоки са направо забранени под претекст, че страната ни е така и така силно покварена от варварски влияния… на практика цялата търговия на Гуджааре е впримчена в различни ограничения. Така че при това управление имам повече главоболия и по-малко пари, а това ми дойде до гуша. - Домакинът сви рамене и наля още бира на Ванахомен. - Извинявай, задето не мога да пия наравно с тебе.