Н. Джемисин - Засенчено слънце

Почти толкова, колкото пред вдигнатия юмрук на войника.

Щом картината изникна, тя скръсти ръце пред себе си и потрепери. Когато не-Ханани се опълчи на войниците, Бирникът не обели и дума, макар тя да усети как тялото му застива до нейното. После, докато войниците си тръгваха, като че ли се поотпусна, но, хвърлила бегъл поглед към него, Ханани едва не зяпна от изненада. Никога не бе виждала такава неприкрита ярост, изписана върху лицето на Бирник.

Щом се обърна към нея обаче, там нямаше и следа от някакво чувство.

- Прости ми - промълви Ниджири. - Гласът му бе тих като преди, но вече утешителен. - Виждам, че не ти е било никак лесно, а пък аз въобще не ти помогнах, като те принудих да си спомниш всичко това. Но не биваше да го скриваш.

- Съжалявам. Понеже… - Пак се наложи да преглътне. -Т-те не ме нараниха трайно.

- Това е лъжа, Чирак. Но нека се надяваме, че един ден Богинята ще го направи истина за теб. - Той обърна гръб на сънния мизансцен, който отново бе застинал, и тръгна към войниците. След обстойно проучване на всеки един - запаметяваше лицата им, съобрази Ханани, пронизана от ледена тръпка, Бирникът кимна сам на себе си. - И какво ти каза той?

- Не те разбрах, Бирник.

- Войникът. Прошепна нещо в ухото ти, преди да си тръгне.

Ханани се разтрепери. Надявала се бе да не попита за това.

- Т-той каза, че не съм хубава като другите жени от Хетава. Ако съм била, щял да ме вземе в караулното и… - Войникът бе говорил на смесица от гуджаарейски и суа, който Ханани знаеше само до степен да води най-елементарен разговор. Не можеше да преведе последните думи на войника, но и нямаше нужда да го прави.

Ниджири смръщи вежди.

- Другите жени в Хетава? - Лицето му внезапно помръкна. - Разбирам. Сестрите. Трябвало е да ни кажат… Но как, нали са горди! - Въздъхна дълбоко. - Ако от това ще ти олекне, Чирак, знай, че тези войници не ще причинят никога вече зло на теб или на друг гуджаареец.

Подобна мисъл не можеше да донесе утеха на Ханани.

Бирникът се обърна… и замръзна, вперил поглед в лицето на младия работник, който и бе дошъл на помощ. Очите му се разшириха.

- Я гледай. Виж ти кой бил.

Ханани свъси вежди.

- Познаваш ли го, Бирник?

- Да, макар да не съм го виждал от десет години. Мислех, че е в уютно изгнание някъде из Севера. - Замълча и продължи да изучава лицето на работника. Устните му се изкривиха в израз на удивление. - Трябвало е да преценя подобре - той е син на баща си и племенник на своя чичо.

Обзета от любопитство, Ханани също приближи, за да разгледа младежа. Сега, когато имаше възможност да стори това на спокойствие, тя веднага разбра, че не е никакъв работник. Висок и строен, с образцовите тесни очи и триъгълно лице на висшите касти, с една идея по-светъл от плътната чернота на шуна. Красив, ако не се броеше гневната гримаса на лицето му.

- Кой е той?

- Не е от значение. Макар че рискува живота си с този опит да ти помогне. - Ниджири скръсти ръце замислен. - Може би пък това родословие наистина заслужава да бъде спасено

- Нищо не разбирам, Бирник.

- Знам. - За нейна огромна изненада той я погледна някак особено, с молба за прошка. Това изражение, толкова смущаващо след цялата му непроницаема сдържаност, промени напълно представата и за него - та той бе видял само няколко наводнения повече от нея.

- Престъпила си възбраната - каза Ниджири с укор в гласа. - Онзи продавач - ти си го излекувала.

Ханани затаи дъх, осъзнала едва сега какво е сторила. Възбраната бе последното нещо, което би могло да и дойде наум след стълкновението с онези войници и при вида на стенещия в краката и зарзаватчия. Но Ниджири бе член на Съвета на Пътищата - понеже според клюката никой от по-старшите Бирници нямаше нужното търпение да заседава - и можеше с пълно право да я обяви за покварена, задето е нарушила наложената от Йехами възбрана.

- В-вярно. Но след такъв побой може да настъпи вътрешен кръвоизлив, би могло да има счупени кости… - Сети се със закъснение, че се оправдава. Въздъхна и отклони поглед встрани. - Да, наруших я.

- Да се бе върнала в Хетава и завела на мястото някого от твоите Спътници. Това не ти ли дойде наум?

Би трябвало… но…

- … Не.

- Разбира се, че не. - За голямо облекчение на Ханани той не изглеждаше ядосан. Всъщност в погледа му грееше топло одобрение, на каквото тя не бе разчитала. - Този продавач е бил много уплашен и обзет от силни болки. Ако бе умрял, докато ти търсиш помощ, душата му щеше да остане прокълната в селенията на сенките за вечни времена. Постъпила си както трябва, без да мислиш за правила и последици - точно както се полага на един Слуга на Хананджа. - Ниджири скръсти ръце и се замисли продължително. След това, видимо взел решение, кимна като че ли на себе си и попита: - Искаш ли да се реабилитираш, Чирак?