Н. Джемисин - Засенчено слънце

Лечител,

Кошмарът споходи и мене.

Дане, търговка, съпруга на Бехенамин в сънищата

Тианет бе още будна, когато Ванахомен изпъшка и започна да потръпва конвулсивно в съня си. Тя не бе заспивала - никога не спеше, когато има още някой в леглото и. Седна и запали фенера, а Ванахомен извика и отвори очи. Тя прокара длан над тях, но мъжът не реагира. Когато я положи върху гърдите му, усети силните и чести удари на сърцето му, а после той се завъртя на една страна.

Мъжете не обичат да ги будят - Тианет усещаше това по инстинкт. Загубата на контрол над съня се приемаше от гуджаарейците като слабост, особено в средите на воините и тези с божествен произход. Но когато Ванахомен извика втори път, а тялото му се огъна, сякаш от болка, Тианет започна да се притеснява, че баща и може да чуе. И го разтърси веднъж, а след това още веднъж - този път по-силно. Но той не се събуди.

Затова Тианет направи единственото нещо, което и остана - докосна спящото му съзнание със своето.

Получи се същото, каквото ставаше понякога с Тантуфи. Той затаи дъх и проговори буден:

- Какво…

- Сънуваш. - Тианет обърса нежно капчиците пот от гърдите му. - Просто сън.

Той се намръщи, седна в леглото и пъхна ръка в разроше-ните си плитки.

- Баща ми. Видях баща си. Стоеше на стълбите пред Хетава. Всичко бе сиво, а небето… - Преглътна. Свободната му ръка трепереше. - Нещо лошо става в града.

Тя взе ръката му и я допря до устните си. Мина известно време, преди да обърне очи към нея. Тианет се изненада от напрежението в този поглед, макар то да се стопи, когато тя захапа внимателно върха на един от пръстите му. Сега очите бяха пълни с почти болезнен копнеж и той посегна към нея.

- Да те направя ли една от своите съпруги, когато взема властта? - С тези думи я повали по гръб в леглото.

Докато я целуваше, тя галеше косите му и едва се сдържа да не въздъхне, когато той вдигна глава.

- Ти си Принцът на Залеза - отвърна момичето. - Правиш, каквото пожелаеш.

Погледът му се впи в лицето и със смущаваща острота.

- Имаш ли друг любовник?

- Не и някого, когото искам. - Тианет го погали по бузата. - Но ти почти не ме познаваш, Принце.

Върху лицето му се изписа нещо още по-смущаващо - самота. Тя бе престанала да я усеща - както каквото и да било въобще - още преди години, но понеже я виждаше достатъчно често в очите на Тантуфи, успя да я разпознае и сега. Само това бе достатъчно, за да изпита известна симпатия към този мъж.

- Баща ми почти не познавал моята майка, когато я взел за жена - каза Ванахомен. - Трябвали му петнайсет години, за да спечели нейната любов и постеля. Родил съм се почти в самия край на женската и зрялост. - Пусна шеговита усмивка. - Аз нямам неговото търпение, но за теб мога да опитам.

- Твърде рано е за обсъждане на някои неща, Принце. -Тя постави ръката си между двамата, което бе неочаквано за него. Очите му се разшириха, той премрежи поглед от желание, когато го докосна. - Но има други, с които бихме могли да се заемем междувременно.

Той кимна, онемял от нагона на собствената си нужда, и за щастие не спомена любовта.

Когато Тианет се надигна и навлече една роба, утринта бе доста напреднала. Този път Ванахомен спа по-спокойно и отвори очи още при първото и мръдване.

- Проклятие - каза той и седна. - Нямах намерение да се задържам толкова дълго в града.

Тя склони глава.

- Мога ли поне да ти предложа баня и закуска, преди да си тръгнеш?

Той се усмихна очарован и кимна.

- Жените в Банбара нямат нищо общо с теб - каза. - Те се държат или като кралици в очакване мъжете да им угодят, или пък като пастири, които се грижат за добитъка си. Забравил бях какво е гуджаарейска жена.

- Аз не съм като повечето гуджаарейки, Принце.

Ванахомен сведе сконфузено очи.

- Да, разбира се, ти си господарка от шуна. Прости ми - не исках да те обидя.

Не това имаше предвид тя, но все пак кимна благосклонно.

Когато банята бе приготвена, Тианет му донесе благовония и други принадлежности и се извини още един път заради липсата на прислуга. Ванахомен я увери, че самата баня е повече от лукса, на който е привикнал, и влезе самичък в помещението. Понрави и се, че не прояви самонадеяност и се въздържа от груби намеци да му прислужва сама. Все пак не можа да го хареса - в крайна сметка и той се бе възползвал от нея, също както баща и, а проявената деликатност не значеше кой знае какво.

А и поначало не би могло да има нищо помежду им, защото рано или късно Ванахомен щеше да разбере, че тя му е враг.