Н. Джемисин - Засенчено слънце

- От тук нататък ти предстоят купища съвсем обикновени тегоби, Принце - намеси се старецът, който приближи пейката и потупа дружески Ванахомен по рамото, макар той да не го бе виждал никога. - Можеш да започнеш с тези. - И повика с ръка две от децата на Хетава. Всяко от тях носеше завит в парче плат предмет. Ако се съди по формата, единият бе нещо като дълъг прът. А другият… Ванахомен затаи дъх от трепетно предчувствие, преди да го е видял. Момчето застана пред него и с помощта на другарчето си разви предмета. Показаха се червени и жълти пластини от слонова кост. Ореола на Залязващото Слънце!

- Прибрахме го в нашите хранилища, когато кисуатците завзеха града - заговори старецът с тих глас, докато Ванахомен поемаше с благоговение Ореола. Вдигна го към светлината, учуден от неговия блясък - много по-силен, отколкото в собствените му спомени. - Ако желаеш, можеш да вземеш единия от тия младежи, да го носи край тебе, докато се прибираш в Яна-ян.

Да премине през града с Ореола зад себе си… Ванахомен преглътна с усилие събралата се в гърлото му топка и кимна мълком към момчето, което грейна в усмивка и мигом се зае да помага на другия при разопаковането на жезъла.

- Много нещо трябва да се свърши, за да влезе отново Гуджааре в правия път - промълви Ванахомен, когато си върна дар слово. - С благодарност бих приел подкрепата на Хетава. Също така на жина и шуна, и на моите съюзници от Банбара.

Обърна поглед към събраните върху пиедестала хора и нервна болка го прободе в сърцето, когато се увери, че всички отправени към него погледи са изпълнени с очакване. Но Ванахомен умееше да успокоява нервите си мигновено.

- Ще имаш, разбира се, подкрепата на Хетава - обеща старецът и Ванахомен най-сетне разбра, че е Супериорът.

- Също и на шуна - обади се Дети-ара, като вдигна сина си на ръце, за да гледа. - Не мога да говоря от името на жина, но…

- Аз пък мога - намеси се Лезанем, явно засегната, че подобна идея въобще минава през главата на Дети-ара. - Ние вече сме се заклели да подкрепяме родословието на Залеза. Макар че някои условия тук трябва да се обсъдят.

Тя го погледна многозначително и Ванахомен склони глава, за да покаже, че е схванал. Май щеше да се наложи да сподели в по-голяма степен властта с аристократите, а също така и с военни и търговци. Дотолкова не би имал нищо против, но ако тя си въобразяваше, че ще се примири с положението на марионетка, то най-добре бе да се готви за нова война.

„Може би трябва да се оженя за нея - това би трябвало да и затвори устата.“

- Значи сега аз съм военен предводител? - попита Езак на хакти и се протегна безгрижно.

Ванахомен го погледна, неспособен да отсъди дали да се ядоса или засмее на тази наглост.

- Това зависи от Унте.

- Е, да, ама той не ме харесва.

- Ще те препоръчам - отвърна Ванахомен, - ако задържиш за осмодневие или две хората си тук като охрана на моя дворец. Трябват ми доверени воини, ако случайно някому хрумне да ми прати наемни убийци.

Езак светна начаса.

- Не ми се е случвало да убия наемен убиец! Много ли ще са?

- Да се надяваме, че не ще посмеят да си покажат носа наблизо при такова множество безпощадни варварски воини.

Езак въздъхна.

- Мисля, че можем да поостанем. Унте няма да възрази, тъй като жените ще започнат да пристигат в най-скоро време за търговия с новите ни партньори. Те сигурно ще искат поне част от нас да се навъртат наоколо за всеки случай, макар че, откровено казано, твоите хора изглеждат много доволни от присъствието ни. Жените надали ще има от какво да се опасяват. - Той млъкна, загледан в някакъв жина, който минаваше наблизо с гологърдо слугинче по петите. Всички банбарски воини зяпнаха в същата посока. Ванахомен си помисли, че трябва да им обясни някои неща относно гуджаарейските порядки. - А като говорим за радост, няма ли да има празненство?

- По-нататък - отвърна Ванахомен и се обърна към Супериора, но не можа да избегне погледа на Бирника. - Най-напред ще оплачем мъртвите, а след това идва ред на живите. Всяко нещо с времето си. Това повеляват редът и покоят, нали?

Бирникът кимна безмълвно.

- Точно така - потвърди Супериора.

- Да започваме тогава - каза Ванахомен.

И макар никой да не го аплодира, в атмосферата на Залата настъпи осезаема промяна. Ванахомен забеляза въодушевление, изписано върху множество лица на хора, поели отново всекидневните си задължения или готови да започнат дългия и труден път към възстановяване на цял един народ. Езак отправи към Ванахомен самодоволен поздрав и слезе от пиедестала, навярно за да говори с останалите военни предводители. Бирникът се стопи в тълпата по обичая на себеподобните си. Но когато и Супериорът понечи да си тръгне, Ванахомен отпусна ръка върху рамото му, за да го спре.