Н. Джемисин - Засенчено слънце

Именно в това състояние - с усещането, че е гол и чужд сам на себе си, изтощен и необяснимо защо самотен, той се отправи към Ханани.

Тя лежеше свита на кълбо сред възглавниците на огромното му кръгло легло. Прислугата се бе погрижила и за нея - банбарската лента за коса бе заменена от златна диадема, украсена с тигрово око, облечена бе в плисирана ленена мантия, която прилепваше по тялото и бе твърде, твърде светла за нейната бледа кожа. Никога напълно облечена жена не го бе възбуждала толкова силно.

Но той сдържа желанието си, когато приближи леглото, защото инстинктът му на воин подсказа, че ако сега подходи недодялано, ще я загуби завинаги. Изведнъж осъзна колко важно е да я задържи.

Легна до нея и зачака. Както се надяваше, Ханани обърна лице към него. Едва сега забеляза, че не е свалила рубинената огърлица на Лечител.

- Поздравления - каза той, като посочи с брадичка огърлицата. Беше жест, повече лишен от елегантност и непринуденост, отколкото бе редно, но му се стори глупаво да симулира отношение, каквото не изпитва.

Тя кимна едва-едва.

- Мни-ини-брат щеше да се гордее. - Тя посегна към току-що сплетената му коса. - Също както баща ти щеше да е горд с теб.

Не можа да устои - хвана ръката и, погали я и целуна дланта, за да утоли мъничко неистовия копнеж. За негово голямо удоволствие меланхолията освободи за миг нейния поглед - но само за миг.

- Не знам какво да направя - каза тя. - Хетава… Днес седях в Залата на Лечителите и се чувствах като натрапник. Прекарала съм там по-голямата част от своя живот, а вече не съм си у дома.

Ванахомен се насили да каже:

- Може би ще отшуми с времето.

- Не. Не мисля, че ще отшуми. - Тя преглътна с усилие. Очевидно не и достигаха думи. - Аз все така обичам Богинята. Мисля, че ще заобичам и лечението… след време. Но да се върна към стария начин на живот… Нямам вече тази сила, Принце. Не и след всичко, което загубих. И без да знам какво… бих могла да получа в замяна.

И Ванахомен щеше да подскочи до тавана от радост, когато очите му срещнаха нейните, защото само миг по-рано тя бе погледнала настрани.

Но лека полека. Толкова много искаше от нея, а отношенията им бяха така крехки.

- Остани тук и вземи решение - каза той. - Четиридневие, осмодневие, сезон, година. Колкото ти решиш. Моли се по цял ден в градината, ако искаш. - „И всяка нощ с мен.“ - Тук нищо няма да те притеснява.

Тя се навъси.

- Няма да злоупотребявам с гостоприемството ти…

Принцът докосна устните и, за да замълчи, както бе сторила някога с него тя.

- Както сама ми напомни, ние не сме банбарци - каза Ванахомен. - А Гуджааре е освободена от кисуатците. Вече можем да станем отново цивилизован народ и да се държим мило един към другиго без кауза или очакване на отплата.

Тя отговори на усмивката му, макар и само за миг. Принцът се притесни от променливото и настроение. Ханани отърка лице в ръката му и се притисна до него, търсеше утеха и уют. Той я взе в обятията си, наслади се на топлия и аромат, изпълнен от желание да останат в това положение цяла нощ. Но Ха-нани вдигна лице и потърси устните му. Езикът и бе с вкус на сладостно желание.

Само полека, напомни си Ванахомен, а тялото му мигом забрави всичката си умора. Но преди да се заеме с бавно прелъстяване, както си бе наумил, тя рязко се отдръпна.

- Аз не те обичам, Принце - каза Ханани с притеснен вид.

- Не го ли разбираш? Иска ми се, но някаква част от мен се опъва. Напоследък загубих всички, които обичах. По-лесно е да не те обичам - по-безопасно е.

Силно разочарован, Ванахомен се подпря на лакът, за да обмисли положението. В известен смисъл трябваше да се очаква. Тя се бе любила с него по средата на траур, за да облекчи сърцето си. Дали щеше въобще да го пожелае при други обстоятелства? Невъзможно бе да се каже. Будният свят не бе като сънните селения - нямаше как да се оформя със силата на човешката воля. Можеш само да приемеш или отхвърлиш онова, което ти се предлага.

А той не желаеше да я отхвърля. Ако не друго, поне това бе ясно като бял ден.

- Няма да се преструвам, че ми е приятно - каза той. Но още докато го изричаше, постави длан върху корема и. - Достатъчно суетен съм, за да поискам любовта на всяка жена, с която лягам. Но аз съм Принц - любовта не е безусловна необходимост. - Подвоуми се. - И ми се струва, че ти дължа откровеност. Имах намерение да се оженя за тебе. Опитът с Янаса ме научи, че не е особено разумно да правиш прибързано предложение на жена, преди да са уредени някои неща. - Престори се на дълбоко замислен. - Бих могъл да изчакам… може би… едно четиридневие.