Н. Джемисин: Засенчено слънце

Ханани сведе поглед в израз на съгласие.

- Така е, Бирник.

Ниджири кимна и взе ръцете и в своите.

- Ти винаги ще си останеш от Хетава, Ханани. Дали ще служиш по нашия начин или по твой собствен, ние си оставаме братя. Моля те, не ни забравяй.

Ханани се усмихна. Подтикната от необясним вътрешен порив, пристъпи напред и го прегърна. Той потръпна цял от смайване - никой не прегръщаше Бирник, но накрая се отпусна, поклати глава и я прегърна на свой ред.

- Очевидно е - промълви развеселено жрецът в косите и, -че трябва да се посъветваме със Сестрите относно правилното възпитание на жени, преди да направим втори опит.

- Очевидно е - съгласи се Ханани и затвори очи. - Сбогом, Бирник.

Когато ги отвори в Хона-Карек, тя остана дълги часове будна в обятията на Ванахомен.

Един от банбарските воини се съгласи да отведе Ханани до Мерик-рен-аферу. Очаквала бе Унте да се опъне, но за нейна изненада той прие почти всичките и условия. По-късно щеше да спомене това пред Хендет, която също предпочете засега да остане с Банбара.

- Те са варвари - каза Хендет и сви рамене. - Ние сме забравили в голяма степен какво значи да вземаш трудни решения, а те не са.

- Ами… ти? - попита Ханани с известно неудобство. Беше изоставила сина и, в края на краищата. Не знаеше какво мисли другата жена по този повод.

- Налагало ми се е да вземам по-трудни решения, отколкото можеш да си представиш - отвърна Хендет и си тръгна.

По нейно настояване издигнаха специално за Ханани отделен лагер върху една тераса в самия край на каньона, който бе разположен достатъчно ниско, за да не я плаши. При отворените най-сетне за тях богати пазари на Гуджааре - плюс парите, плащани на бойните дружини от Ванахомен за охрана, племето реши да пропусне тазгодишната миграция към западните земи. За Ханани това означаваше, че може да разчита на неговата подкрепа и закрила поне още една година.

Срещу стойността на рубинената огърлица се сдоби с прекрасна шатра и изобилие от провизии, а също и с редовна седмична връзка с Гуджааре по един банбарски ловец. Янаса и другите жени от племето също я навестяваха често, понякога придружени от още гости - дете с навехнат гръб, жена с окап-ваща коса, мъж с притеснителен генитален проблем. Ханани ги отпращаше излекувани, за да дойдат нови на тяхно място. Започнаха да прииждат банбарци от други племена, които, по изрична уговорка на лечителката с Унте, бяха винаги добре дошли в Мерик-рен-аферу, независимо от политическите отношения със съответното племе в дадения момент. Нейната неголяма тераса бе суверенна територия в земите на Юсир, с по-висш статут дори от този на аншератите на останалите жени. Никой, поел към него под флага на примирието, не можеше да бъде нападан - дори ако принадлежи към враждебно на Юсир племе. Само за шадуните не можа да се разбере с Унте, но това не значеше, че се бе отказала от намерението да го придума.

В замяна на закрилата и подкрепата Ханани лекуваше юси-рите безплатно, така че дори най-бедните можеха да разчитат на нейните услуги. Не след дълго започнаха да я посещават едва ли не всекидневно. Даже Унте дойде веднъж - според собствените му думи да провери как я кара екзотичният трофей на неговото племе, а тя за всеки случай го лиши от болките в коленете, преди да си тръгне.

Янаса най-накрая успя да я прикотка към по-близки отношения с Юсир, въпреки страховете на Ханани, че това може да разклати нейните позиции на неутрален съюзник, а не член на племето. Но не можеше иначе, понеже пустинните нощи бяха дълги и студени, а Ниджири се оказа прав - чуждото присъствие помагаше да позабравиш мъката. И така, тя започна да участва в племенните празненства и ритуали и дори взе едно момиченце - същото, което бе излекувала от треска преди време - за нещо като чирак. Детето не го биваше многомного в сънуването и никога нямаше да овладее друго в магията, освен най-елементарните сънни техники като добавка към основното лечение с билки или нож. При все това, беше и много приятно отново да се заеме с нечие обучение.

По настояване на Янаса Ханани дори опита с един младеж, който на няколко пъти се бе натискал да и носи разни неща. Бе по-млад от нея, свенлив и със заекване много по-лошо от нейното. Не криеше, че я харесва. И тя го хареса, а поканата и да остане за през нощта го прати на седмото небе. Оказа се грешка. Техниката му бе напълно задоволителна - направи го с видим ентусиазъм, но след това у нея не се появи желание за втори път. Което направи разочарованието му още по-болезнено и за двамата. Почти щеше да се хване наново с него, когато проумя, че би било проява на неуважение. Момчето заслужаваше любовница, която наистина го иска.