Н. Джемисин - Засенчено слънце

Когато се събуди, лежеше просната върху леха цъфнали цветя лити и лози от лунно цвете, а край нея стоеше прав Ниджири.

- Научих - промълви тихо той, - че отряд войници са влезли в Хетава и са взели моите братя, нашите деца и други жители на Гуджааре като заложници.

Чутото я разбуди окончателно. Седна и се огледа. Видя Анци с всичките кисуатски войници, коленичили навързани в един ъгъл под охраната на жреци-воини с каменни лица. Сунанди, Протекторите и другите кисуатски придворни бяха оставени свободни сред лозите, но Бирниците ги пазеха и - очевидно - разпитваха.

Но ако Протекторите са били достатъчно глупави, за да нападнат Хетава, сега щеше да е голям късмет Бирниците да се задоволят само с разпитите им.

Ниджири пристъпи по-близо до нея и - независимо от от-давнашното им познанство - Сунанди се разтрепери под неговия поглед. Ни следа от състрадание в това лице, никаква дружелюбност в очите.

- Известно ли ти бе това, Говорителко? - попита той.

- Не, Бирник - отвърна Сунанди.

Той надали се съмняваше, че би опитала всячески да предотврати подобно действие, ако бе знаела. Достатъчно неприятен бе самият факт, че Хетава е замесен. Новият гуджаарейски Принц - защото където и да се намираше в момента, той бе спечелил - имаше оправдан интерес да запази живота на Протекторите. Хетава нямаше подобна мотивация и сега зад своите прохладни и спокойни изражения жреците вероятно бяха бесни.

Ниджири кимна като на себе си. Застанал до него, другият Бирник - най-младият, май се казваше Инму - също имаше гневен вид, макар неговият гняв да не притесняваше чак толкова Сунанди. Изписан ясно върху лицето му, той бе разгорещен и човешки. Яростта, която излъчваше Ниджири обаче, бе нещо различно.

- Кой от вас организира това кощунство срещу Богинята? - попита Ниджири и огледа пленниците. - Изправете се пред своя съд и говорете.

При тези думи Аксата свъси вежди.

- Нямаш право да ни съдиш - заяви той. - Не сме извършили престъпление и…

Ръката на Ниджири излетя напред и миг след това Аксата се свлече безчувствен на земята с жужаща джунгиса във формата на водно конче на челото му. Ниджири кимна заповеднически към Инму, който коленичи и допря пръсти до клепачите на Протектора.

- О, богове. - Гласът на Сасананте изтъня почти до писък, когато разбра какво става. - Не можете да го убиете, нямате право!

Но само след миг Инму се изправи и подаде джунгисата водно конче на Ниджири. Като допълнителен израз на презрение младият Бирник остави мъртвото тяло на безформена купчина, вместо да го приведе в пристоен вид. Сасананте изпъшка в тих ужас и се смълча.

- Престанете! - извика Анци през градината. Сунанди му хвърли настойчив поглед, за да го вразуми, но той не и обърна внимание. - Как смеете! Протекторите на Кисуа са…

- Градът на Хананджа следва Закона на Хананджа - заяви Ниджири. Бе повишил тон. Дори Анци се смири пред едва сдържания гняв в този глас. - Щом не искате да бъдете съдени по него, не е трябвало да стъпвате в границите на този град.

Мама Яо, с храброст, на която Сунанди при по-нормални обстоятелства би завидяла, се изправи гордо при тези думи.

- Води се война, Бирник - каза тя. - По време на война няма такова нещо като закон. Собственият ви народ също извърши зверства - ще съдиш ли и него?

- Да. Всички ония, чиито души са покварени от това насилие, трябва да умрат. Техният покой може да се използва за утешаване и лечение на останалите и по този начин Законът ще се изпълни. - Ниджири присви очи към Мама Яо. - Ти ли разпореди нападението над Хетава?

- Не - отвърна жената, като примигна и смръщи вежди. Казаното от Ниджири относно намерението му да убива гуджаарейци я бе извадило от равновесие. Сунанди за първи път виждаше възрастната жена изпаднала в затруднение. - Но оставам твърдо зад правото на моите другари Протектори да вземат решения, каквито смятат, че са в интерес на Кисуа.

Ниджири не реагира, но на Сунанди и се стори, че гневът му сякаш понамаля. Той се втренчи в Сасананте.

- А ти?

- Нищо не знам за това нападение - каза Протекторът с тих и нещастен глас. Ниджири присви очи.

- Но го допускаше.

- Да, но не съм вярвал, че ще бъде извършено! Да се вземат деца като заложници… Никога не бих се съгласил на това. Аксата не е споделял тази идея с нас, Бирник, преди да я приведе в изпълнение! Действал е на своя глава - може би защото е бил наясно, че ще откажем. Или пък за да ни спести последиците. - Сасананте поклати горчиво глава, устремил поглед към мъртвото тяло.