Н. Джемисин - Засенчено слънце

От мрачната паст на храма изсвистяха две стрели. Едната се заби шумно в гърдите на Ванахомен, а другата - в дясното му бедро.

Смайването, което се изписа върху лицето на Принца, бе пълно. Също като ужаса на Ханани, когато той отстъпи крачка назад, преди да се отпусне на колене. Едногласният вик на войска и граждани изпълни цялото пространство над площада -вълна от бесен гняв го заля от край до край.

Кисуатските войници превзеха храма на Хананджа с изненадваща лекота. Единствената съпротива дойде от страна на шепата останали в Хетава Пазители, които нападнаха, докато хората на Бибики изкарваха стотината или повече деца от тяхната Къща на двора, за да ги отведат в Залата на Благослова. Жреците действаха мълчешком, бързо и крайно ефикасно, като избиваха войниците на четворки, макар те да ги превъзхождаха десетократно по численост. Децата нададоха радостни викове; за момент победата на охраната изглеждаше неизбежна. И тогава Бибики обърна нещата, като нареди на стрелците да насочат лъковете си към децата, скупчени заедно върху плочника на двора. Пазителите застинаха. Следващата команда на Бибики запрати стрелите срещу тях.

Тианет с Тантуфи на ръце и Инсурет по това време бяха сред кисуатците, заедно с още трийсетина „гости на Протектората“. Тианет разпозна неколцина от другите заложници, но само двама сред тях бяха от семейства на заговорници - Оре-ная, старейшина от жина и леля на Лезанем, и Уаяд - осемгодишният син на Дети-ара. Ореная стоеше изправена и гневна и тръгваше само когато я сръчкат войниците. Уаяд полагаше големи усилия да бъде храбър, но когато Пазителите паднаха, Тианет го видя да бърше с юмрук сълзите си.

След гибелта на Пазителите хората на Бибики подкараха заложниците през комплекса от сгради, като пътьом малки групи се втурваха във всяка постройка, за да я претърсят и да заловят или убият всеки обитател на Хетава, който им се изпречи. Стигнали Залата на Благослова, нашествениците установиха, че повечето Слуги са се събрали там, след като са научили за нападението.

Сред пленниците не бяха останали бойци - само Учители в кафяви роби, Лечители с червени препаски, послушници и чираци - общо неколкостотин души. Докато войниците на Бибики влизаха вътре, всички те стояха мълчаливи и втренчени, неестествено спокойни, какъвто им бе навикът, строени в две неравни редици. Едната преграждаше достъпа до стълбите на пиедестала, за да не бъде осквернен олтарът на Хананджа от досега с хора с лишени от покой души. Втората редица пазеше множество проснати върху носилки фигури - последните жертви на кошмарната зараза.

Побутвана от войниците, Тианет спря, за да погледне спящите, а сетне се препъна и едва не падна, тласкана от хората зад гърба и. Стар Лечител, толкова блед, колкото тя бе тъмна, пристъпи към нея откъм най-близката редица, за да я подхване.

- Удари ли се? - попита той.

- Не - отвърна Тианет, - благодаря.

Понеже жрецът замълча, младата жена вдигна поглед и видя, че неговият е насочен право в Тантуфи.

- Може ли… - започна той.

- Не - отказа рязко Тианет и, притиснала по-силно детето към себе си, продължи бързо нататък.

Бибики разпореди да се организира охрана на Залата, което хората му извършиха незабавно - повечето пехотинци и стрелци се събраха край входа, готови за евентуално нападение. Неколцина стрелци тръгнаха по коридорите отзад, за да се изкачат на позиции по балконите. След това Бибики нареди заложниците да влязат в нишите за събиране на дан, разположени покрай стените. Те не бяха големи и много скоро децата ги напълниха, като оставиха Тианет и другите възрастни да си търсят места за сядане покрай стените или около украсените с лози и цветя колони. След дълъг преценяващ оглед на заложниците, а после и на спящите, Бибики отиде по средата на помещението.

- Нищо няма да ви се случи, ако се подчинявате. - Говореше високо, защото Залата имаше свойството да поглъща звука. Тианет забеляза неколцина от Слугите да се мръщят при този силен глас. - Освен ако населението на града прецени, че не си струва да ви спасява. Но това вече си е ваша грижа - не моя.

Някои от Слугите се поуспокоиха от тия думи, но повечето останаха мълчаливи и смръщени - по-скоро оскърбени, отколкото уплашени. Не след дълго напред излезе старец в одежди на Учител.

- Ще се подчиним - промълви той. Сякаш за да порицае гръмогласния Бибики, той говореше толкова тихо, че Тианет почти не го чу. - Ако позволиш, можем да донесем на твоите хора храна и вода, както и да се погрижим за раните им, ако имат такива. Не с магия. - Обходи с поглед спящите и въздъхна тихо. - Нашата магия е свързана със сън, а сънят е опасен в близост до тия бедни души - имайте го и вие предвид. Разчитаме, все пак, на малко билки, хирургически методи, а също и донякъде на алхимия. Молим ви само да не прибягвате до повече насилие в пределите на тази зала. Застанали сме край образа на Хананджа, а Тя обича покой.