Н. Джемисин - Засенчено слънце

Оставила Тианет безпомощна и уплашена до смърт, дъщеря и въздъхна, сгуши се у нея, и потъна в сънища.

Ванахомен не преставаше да се мята в ръцете на Ханани.

- Рожби на сенките, пълзящи гадини, лайнояди мръсни, изчадия чакалови! - Отблъсна ръцете и, когато понечи да опипа раната около стрелата в гърдите му. Изпепеляваше с поглед скупчените около тях кисуатски войници, пънеше се да сяда. - Вие чест не знаете ли какво е? Заради оскверняването на Хе-тава ще ви стигне гневът на всеки бог…

Войниците се отдръпнаха настрани и над него се изправи кисуатец с командирска осанка и наметка от черна леопардова кожа.

- Това най-вероятно ще се случи, Принце - заговори той на гуджаарейски с тежък акцент. - Но както си страдам, ще се утеша все пак с мисълта, че поне за известно време съм станал герой на моя народ, заради факта, че те залових жив. А ти? -Бибики хвърли неприязнен поглед към Ханани. - Някаква лечителка ли си, или просто негова жена?

Раната върху бедрото кървеше твърде обилно. Стрелата горе може и да бе стигнала белия дроб, но в краткосрочен план тази в крака бе по-опасна.

- Аз съм Чирак-Лечител от Хетава - отвърна тя на кисуате-ца, като сграбчи с все сила дрехите на Ванахомен. Разкъса ги, за да разгледа раната. - Дадена временно на Принца за скрепяване на нашия съюз.

Тя по-скоро чу, отколкото видя изненадата на кисуатския командир.

- Разбирам. Ами тогава… след като това ти е работата, гледай там да го запазиш жив. Пък аз ще пратя да кажат на войниците му, че с него е свършено, ако опитат да разбият вратата.

- Да ме държи жив, та да ме убиете вие. - Ванахомен нададе горчив смях, но присви очи от болката в гърдите, която си докара с него.

- Добре, добре, както кажеш - намеси се Ханани, изгубила търпение и с двамата. Ненужни заплахи, безсмислена съпротива - тя нямаше време за техните варварски наддумвания. Зад войниците започваха да се събират жреци, а помежду им съзря познато лице.

- Нен-не-вера-братко!

Нен-не-вера трепна, а после приближи.

- Да, моля… ? - Очите му се разшириха, когато я позна, макар и със закъснение. - Ханани?

- Мисля, че стрелата е пробила бедрената артерия - каза тя. Седна на земята и развърза едно от ремъчетата, дадени и от Янаса. Онова, предназначено за носене на любовните знаци, които предстои да получава занапред. Тя го изтегли и пристегна с него бедрото на Ванахомен над раната. - Мога да се справя с лечението, но не смея още да издърпам стрелата, защото сега само тя запушва донякъде пробива в артерията…

Замълча, когато един от войниците се отдръпна. Съзря Карис, все така с нейните дисаги през рамо. Лежеше по лице, потънал в кръв. Някой бе извадил стрелата от него, но той не помръдваше.

- Карис! - Ванахомен направи опит да се изправи. Някакъв войник насочи меч към гърлото му и той го награди с предълга банбарска псувня. - Ханани… - Обърна към нея пълни със страх очи. - Помогни му. Моля те.

Около тялото на Карис имаше твърде много кръв. Ханани пристегна още малко турникета около бедрото на Ванахомен, за да отложи часа на истината. Но ето че до нея коленичи Нен-не-вера.

- Един от послушниците ще има грижа за него, Принце.

Момче на възраст като за чирак коленичи край Карис.

Прегледът трая само миг - изразът на лицето му бе достатъчно красноречив.

- Не - прошепна Ванахомен и издаде наполовина стон, наполовина ридание. - О, богове, не.

Ханани съсредоточи вниманието си върху раната - после щеше да има време да го утешава.

- Май сме извадили малко късмет - обърна се тя към Нен-не-вера. - Стрелата в гърдите може и да не е пронизала белия дроб. Не чувам свистене, дишането му ми изглежда нормално.

Нен-не-вера посегна да разкъса дрехите около стрелата, за да разгледа подобре.

- Ами… да, заклещена е между ребрата, повърхностна рана. Момент само. - И той рязко издърпа стрелата от гърдите на Ванахомен. Принцът изкрещя и погледна Лечителя с неподправена омраза. Ханани едва не се усмихна. Ако човек живее само от гняв и гордост, Ванахомен до довечера щеше да се възстанови.

- Наблюдавай крака, Братко, и махни стрелата, когато настъпи моментът… - Тя посегна към очите на Принца, но Нен-не-вера я хвана здраво за китката.

- Не можеш да го излекуваш - каза той. - Не и с магия, и не на това място. - Направи широк жест с ръка и Ханани най-после забеляза редиците спящи. - Мъртвите са много повече - добави жрецът, когато тя затаи дъх ужасена. - През няколко дни се надига нова вълна. Тия са само събраните напоследък. Нищо не можем да сторим, за да ги спасим - нито тях, нито пък другиго, - защото лечебният сън си е като истинския, поради което… Да. - Той сведе поглед.