Н. Джемисин - Засенчено слънце

Разтърсена до дъното на душата си от този обрат на събитията Ханани погледна Ванахомен, който се бе поукротил. Дишаше тежко след изтръгването на стрелата. Видът на капките пот по челото му я изтръгна от вцепенението.

- Дисагите - обърна се тя към послушника, който бе прегледал Карис, а сега висеше наблизо, - онези, дето този мъж носеше. Там са ми нещата. Подготви, моля те, хирургически ритуал. - За миг юношата остана като треснат от гръм, но след това бързо отиде да изрови от дисагите нейните инструменти.

- Ханани… - обади се Нен-не-вера и поклати глава, - имаш ли сънна кръв, за облекчаване на болките му? Като ги няма Бирниците, тук не е останало почти нищо. Ако загуби съзнание, кошмарът ще го отнесе.

- Ако пък стоя със скръстени ръце, ще му изтече кръвта -отвърна тя с усилие да запази почтителен тон.

Разбира се, че бе наясно с опасността. Да не я мислеше за идиот? Ами да - сега вече бе напълно наясно - също като толкова много други пълноправни Лечители, които често и бяха говорили така, сякаш е все още послушник или пък особено тъпа по рождение, и то дълго след като бе доказала, че с нищо не отстъпва на останалите чираци. Въобразявала си бе, че остава безразлична към тяхното лековато пренебрежение. Какво се бе случило през последния месец, та не го понасяше вече?

- А и не можеш да използваш магия за прочистване на тялото му - продължи лекцията Нен-не-вера. - Когато раната се зарази…

- С готовност ще приема всяко друго предложение, Братко. - И се взря право в очите му с ясното съзнание, че той няма такова. Най-накрая Нен-не-вера отклони поглед и поклати глава.

Ханани се обърна към лицето на Ванахомен. Той бе отпаднал след изваждането на стрелата и сега я наблюдаваше смълчан. Изразът му и напомни неочаквано за нощта, когато я взе в обятията си - когато тя тъгуваше по Мни-ини. Свиреп, болезнен страх скова сърцето и. До гуша и дойде да губи хора.

Едно бе да се лиши от Ванахомен заради неговия трон и нейния дълг, а съвсем друго - да и го отнеме смъртта.

- Ти си силен, Принце - каза Ханани и посегна да докосне устните му. Кръвта бе оцветила нейните пръсти като с банбарска помада. - Изтърпял си твърде много, та да се предадеш точно тук и сега.

Ванахомен вдигна вежди, изненадан от жеста. Дойде и наум със закъснение, че никога досега не е проявявала привързаност към него. Можеше пък да му хареса.

- Разбира се, че няма да умра - проговори Принцът и тя се окуражи от присмехулния му тон. - Хайде, оправяй ме по-бързо.

Ханани кимна и се изправи.

Банбарските и одеяния - отпуснати, набити с пустинен прах и просмукани от конска пот - никак не бяха подходящи за хирургия. Тя смъкна горната роба и я захвърли настрани. Махна и широката долна риза. От гръдната превръзка се бе отказала след първото нощно посещение на Ванахомен, защото и пречеше много, когато изпита сексуален глад. Банбарските кожени нагръдници за жени я жулеха непоносимо и тя, след като не измисли подходящ заместител, реши да не носи нищо под ризата. Нен-не-вера поаленя, както се случва с бледоликите мъже, но след един бегъл осъдителен поглед към гърдите и, отклони очи встрани и премълча - знаеше толкова добре, колкото и тя, че сега не е време да чешат езици по нравствени теми.

Послушникът донесе инструментите и заедно с купа вода, следван по петите от друг юноша, който държеше широк леген с разтопен червен восък. Пазеха го в една от молитвените ниши специално за хирургически ритуали. Ако някое от двете момчета остана шокирано от голите гърди на Ханани, то не прояви глупостта да го покаже.

- Може ли да помагаме, Чирак-Лечител? - попита първото момче.

Ханани примигна от изненада. Не бе очаквала друг послушник да изяви подобно желание след случая с Даю, да не говорим за двама. Но, да - хирургия се прилага много рядко. Току-виж не им паднеше втори подобен случай.

- Добре - отвърна тя. - Дръж легена.

Подготвена психически - восъкът бе все още достатъчно горещ, за да я опари, тя потопи и двете ръце в него. Беше пчелен восък, за който се смяташе, че също като меда предотвратява инфекциите, а смесен с фибри от хеке и определени билки стимулира зарастването. Ханани топна четири пъти ръце във восъка, като при всяко изваждане нашепваше молитва към Богинята, а след четвъртото вдигна високо ръце. Восъкът ги бе покрил почти до лактите с тънки, еластични ръкавици.

Когато Нен-не-вера приближи, за да натопи и своите ръце, вторият послушник подаде инструментите върху кожена възглавничка и тя забеляза, че ги е лъснал с масло от акация и ги е подредил правилно. Ханани кимна одобрително, а доволната усмивка на момчето я прободе болезнено със спомена за Даюхотем. Но тя го прогони, взе дългия тънък като бръснач матов нож и приклекна край Ванахомен.