Н. Джемисин - Засенчено слънце

- Влизайте вътре - нареди Анарим. - Вървете в Залата на Благослова и кажете на всички срещнати да се съберат там. Може би им трябват само децата.

- Само децата ли? - Анакухемет изглеждаше поразен. -Какви ги дрънкаш?

- Вземат децата като заложници. Ние с моите събратя ще се оправим с тях. Тръгвайте веднага!

- Ама… - Йехами направи колеблива стъпка, но се засуети. - Анарим, повечето ти събратя са… - Той погледна към западната част на града, където Яна-ян извисяваше гордо снага над покривите.

- Осмина сме останали - отвърна Анарим със сурова и неистинска усмивка. - Осморка Пазители на Хананджа струват колкото цяла армия. - И той потъна в сенките, преди някой да възрази.

Имаше нещо във вида на господаря Санфи, разперил ръце на пода на тронната зала в Яна-ян, нарекли вече Зала на Протекторите, което извика в съзнанието на Сунанди представата за крокодил.

- … чисто недоразумение, ако не и злонамерена клевета…

- тъкмо казваше Санфи. Паднал бе на колене още с влизането си. Точно тази поза, в добавка към спомените и от неотдавнашната вечеря в палата, го правеха да прилича на влечуго в очите и. Лекотата, с която сам се унижаваше, сякаш гордостта му бе просто инструмент от безкрайния арсенал, използван за въздействие върху околните. Начинът, по който се взираше изпитателно в лицата на присъстващите, сякаш търсеше техните слаби страни. Бързият поглед, с който прецени Сунанди и на-часа я отписа от сметките си. Вече не можеше да му е от полза

- той се целеше по-нависоко.

- Това го твърдиш ти, господарю Санфи - обади се Протектор Яо. Май и тя не го харесваше особено. - Само че ние разполагаме със сведения от чуждестранни търговци, от които си закупил оръжие и друго военно снаряжение. Как ще обясниш това?

- Само със собствената си невинност, Почитаема - отвърна той. Говореше безукорен суа, но с много особена интонация при умолителните форми. Явно му бяха непривични. - Ако това ще ви убеди в нея, то аз мога да съобщя за някои мои равни по положение, които са нарушили…

На Сунанди и се повдигна от това откровено предателство. Най-добре щеше да е Тианет да убие баща си и да поеме в свои ръце управлението на рода, преди той да го е опозорил още повече.

- С цялото си уважение, Почитаеми - прекъсна тя Санфи,

- трябва да отбележа, че нямаме време за такива неща. Последните сведения от западната порта гласят, че тя ще падне всеки миг. Нека задържим този човек - заедно с жената и дъщеря му, щом му харесва - и посветим усилията си на отбраната.

Мама Яо кимна в знак на съгласие. Сасананте последва нейния пример, но Аксата взе да търка очи с уморен и отегчен вид. Всички бяха уморени. Именно той бе настоял да заемат тронната зала, като поставят собствените си кресла на мястото, където някога бе стоял самотен облият трон на Залеза. Оттогава насетне дворцовата прислуга сервираше изстинала храна, непрекъснато разменяше прането и вдигаше „без да иска“ шумотевица в малките часове на нощта.

- Няма място за притеснения, Говорителко - заяви Аксата, мобилизирал достатъчно сили, за да се усмихне на Сунанди.

- Западната порта не е голяма загуба. Всъщност вече разпоредихме на съпруга ти да изтегли в двореца всички свои сили.

- Разбирам. - Сунанди се навъси и направи безуспешен опит да вникне в неразгадаемата стратегия на Протектора. -При това положение, Почитаеми, този гуджаарейски принц и неговите бойци ще нахлуят в града. И ще имат възможност да атакуват самия Яна-ян.

- Точно така - съгласи се Аксата и размени мимолетна усмивка с Моиб, който дори изхихика тихичко. - Това напълно отговаря на целите ни в дадения момент.

Санфи слушаше внимателно от мястото си край подиума, а Сунанди забеляза лека бръчка върху челото му. Той си оставаше все така коленичил. Угриженият му вид едва не я разсмя, при положение че току-що бе предложил да предаде собствените си хора, но всичко това губеше значение пред перспективата да изтърпят тегобите на една обсада.

Преди да успее да формулира въпрос, който да не подразни допълнително Протектор Аксата, пред вратата на залата се чуха високи гласове. Миг по-късно тя се отвори и в помещението с енергични стъпки влезе един страж. Той коленичи до Санфи, за да докладва.

- Почитаеми и Мъдри, простете моето нахлуване, но командирът ми нареди да съобщя, че сме нападнати - започна той. Неговият суа бе оцветен с акцента на говорите от гористите райони. Низша каста. - Вече са проникнали в двореца. Всички стрелци от първия ешелон са мъртви… Смятаме, че са влезли заедно с оттеглящите се части, преоблечени в наши униформи…