Н. Джемисин - Засенчено слънце

Такава бе и волята на неговата Богиня. Сам се изненада при мисълта, че би желал Ханани да е тук в този момент. Тя познаваше силата на божествения благослов. Добре би било да сподели този миг на покой с нея.

А след това щеше да се окаже изкусително лесно да открие шатрата и в лагера на придружителите по-късно през нощта. Не за любов, не и в навечерието на решителната битка, но той би се насладил и само на разговор с жена и може би също на споделен с нея сън. Добре, но двамата се бяха сбогували преди три нощи в Мерик-рен-аферу и един разговор сега би бил притеснителен. Явно и тя разбираше това, защото оттогава не направи опит да го види.

- Така да бъде - обърна се той към събраните благородници. - Тръгваме призори. По волята на луните и сладкия сън Гуджааре ще бъде отново наш съвсем скоро.

След тези думи всички се скупчиха около масата, за да прекарат следващите няколко часа в обсъждане на плана.

На четвъртия ден от новата година залезът донесе голяма промяна в Гуджааре.

Битката бе предхождана от плъзнал в късния следобед слух, който бързо прерасна в тревога. На хоризонта забелязаха облак прах. Вместо да се уголемява, той започна да намалява - приближаваше откъм сушавите предпланини към по-влажните плодородни поля, за да се превърне най-накрая в армия, тръгнала покрай напоителните канали в посока към града. Щеше да пристигне за броени часове. Кисуатските части, пръснати из цялата столица, за да поддържат реда, бързо реагираха на новите заповеди от Яна-ян, разнесени от бързоходци. Едни тръгнаха да бранят стените, а други се приготвиха да пазят самите бранители с ясното съзнание, че градското население представлява по-голяма опасност от армията навън. Трети пък поеха към палата, за да съсредоточат сили за най-голямата битка.

Докато слуховете се оформяха в потвърдена новина, гражданите на Гуджааре започнаха да се събират по улици и пазари, по паркове и танцувални площади. Мнозина носеха оръжие или инструменти, които можеха да послужат като такова, но повечето пристигаха само със своя гняв.

Той се оказа достатъчно страховит, за да накара кисуатските войници да се оттеглят. По-бавните сред тях или онези с по-малко късмет бяха обградени от цивилни тълпи, които само преди месец можеха да разгонят сами без никакво усилие. А сега същите хора ги пребиваха до смърт или разкъсваха на парчета, за да понесат сетне окървавените им тела по улиците като зловещи трофеи. Същата съдба бе отредена и за цивилните кисуатци, пропуснали да се ориентират в обстановката и да офейкат своевременно. Ограбваха магазини. Няколко богаташки домове изгоряха заедно с жените, децата и робите вътре. Загиваха и гуджаарейци - главно от мечове, ножове и стрели на войници, но те бяха толкова по-многочислени от кисуатците, че мястото на всеки паднал местен човек веднага се заемаше от четворка нови доброволци.

А сред разярените тълпи действаха онези, които бяха чакали тъкмо този момент. Изправени на стълбите пред Хетава Учители проповядваха на еуфоричната маса и зовяха хората да бъдат бързи и решителни в своето насилие също като Бирници - и да не удължават повече от необходимото мъките на своите врагове. Мъже от военната каста, облечени като обикновени граждани, нападнаха стражата при западната порта и окуражаваха ревящите тълпи да смажат нейната съпротива. Мълчалива, но решителна подкрепа оказваха и Сестрите на Хананджа, които убиваха със стрели враговете от входове на магазини и куполи на тимбалинови пушални. Събратята им Пазители от Хетава атакуваха и обезоръжаваха бързащите подкрепления от засада в уличните сенки - пречеха на кисуатците да организират систематизирана отбрана. От друга страна, когато можеха пак те спасяваха безпомощните вече обезоръжени войници от гнева на тълпата, но това не всякога се оказваше по силите им. Жителите на Гуджааре бяха крайно разгневени, а в сърцата им бе останало твърде малко място за мир и покой.

Когато над опушените улици се спусна мрак, последните бранители на портата паднаха жертва на шепа голобради юноши, въоръжени с тухли и парчета от счупени грънци. Дверите бяха моментално отворени и след по-малко от час първите редици на трите хиляди спасители започнаха да нахлуват в града. Авангардът бе съставен от свирепи варвари в бледи пустинни одежди, които плъзнаха по улици и площади, като размахваха бляскави мечове и надаваха заразителни бойни викове. Гласовете им бяха удавени от вика на самите гуджаарейци, когато водачът им се появи на кон, а народът научи, че най-накрая е пристигнал Аватарът на Хананджа, отдавна изгубеният Принц на Гуджааре - красив млад мъж с благородна осанка и меча на Утринното Слънце в ръка.