Н. Джемисин - Засенчено слънце

- Съюзниците ти имат доста внушителен вид - отбеляза Дети-ара, като погледна неспокойно четиримата мъже. Карис все още можеше да съсече когото си поиска, но дори той изглеждаше дребен, застанал до тримата гиганти, несъмнено избрани от Езак само заради ръста им.

Ванахомен сподави напушилия го смях. Щеше да се наложи после да си поговори с Езак.

- В боя са още по-внушителни.

Дети-ара кимна.

- Това е добре - каза той и го покани с жест в шатрата. Ванахомен влезе пръв и банбарци мигом понечиха да го последват. Както и бе очаквал, Дети-ара се ядоса.

- Господарю… - промълви той, хвърлил многозначителен поглед към четиримата.

Ванахомен прие невинен вид.

- Ти също имаш охрана, нали, господарю Дети-ара?

- Имам, господарю, само че…

- Ами тогава… - Ванахомен се усмихна дружелюбно и махна към банбарците да го последват в шатрата. Веднага след тях, видимо ядосан, влезе и Дети-ара, заедно с неколцина от останалите благородници. Пространството бързо се напълни с народ. Карис и другите трима застанаха мирно, а Ванахомен стигна без усилие до поставената по средата маса, защото всички му сториха път.

Там стоеше млада жена, вперила поглед към масата, върху която бе разгъната карта. Ванахомен съумя да не вдигне в почуда вежди, когато я съзря. Тя бе вързала назад косите си в стегната плитка и носеше военно облекло - кожена полуброня, леко отпусната, за да поеме малките и гърди, мъжка препаска, ботуши и ръкавици на стрелец с лък. На пояса - кинжал в ножница. Когато Ванахомен влезе, тя го измери с внимателен преценяващ поглед, а миг по-късно кимна с небрежна почтителност.

- Лезанем - представи я Дети-ара. - От кастата жина и рода Занем.

- От жина и от военната каста, господарю - поправи го жената. - Поначало предимство има кастата на майка ми, но аз предпочетох да възприема и двете, в колкото е възможно по-висока степен. Баща ми направи всичко по силите си, за да овладея неговите умения. Ти си Ванахомен.

Дети-ара изглежда се ядоса още повече, макар да не ставаше съвсем ясно кое го дразни най-много - претенциите на Лезанем към две касти, нейната дързост да не изчака представянето си или самото и присъствие на това място. Тя беше най-светлокожата гуджаарейка, попадала някога пред очите на Ванахомен. Имаше ръждива на цвят коса, изпълнено с лунички лице и изгорял от слънцето нос. Не беше красавица - имаше тесни бедра, устни, толкова тънки, че се губеха при говор, и прекалено широк за останалата част от северняшкия и облик гуджаарейски нос. Нищо чудно, че бе толкова войнствена - сигурно дори в средите на жина предизвикваше присмех с вида си. Но в държанието и биеше на очи комбинация от сила и предпазливост, която бегло му напомня Ханани. Това извика предразполагаща усмивка на лицето му. Тя примигна от изненада.

- Да, аз съм Ванахомен. - Той кимна към картата, която изглежда изобразяваше улиците в Гуджааре, и пристъпи към масата. - След като явно си запозната с обстановката, ще просветиш ли и мене?

Тя го изгледа накриво и потупа с длан картата.

- Настоящият ни план. Смятаме да проникнем в града през западната порта привечер, та слънцето да остане зад нас, а мракът да затрудни техните стрелци. Наши хора ще нападнат пазачите отвътре, с което най-малкото ще им отвлекат вниманието, за да срещнем по-слаба съпротива и да успеем да вдигнем стълбите и да разбием портите. В най-добрия случай, разбира се, няма да има никаква съпротива и дверите ще се отворят пред нас, за да си влезем най-спокойно. - Тя се усмихна сухо. - И тогава ще започне истинската битка.

- За двореца.

Тя кимна утвърдително.

- Кисуатските части ще се оттеглят в Яна-ян - обади се някакъв мъж. Гефир, подсказа услужливо паметта на Ванахомен. Беше му далечен братовчед по майчина линия. Кимна му в знак, че го е познал, и мъжът отговори на жеста. - Преди осмодневие в града пристигна четворка Протектори, за да го надзирава. Кисуатците ще се бият до последния човек в тяхна защита. Сражението несъмнено ще бъде много ожесточено, но трябва да го спечелим на всяка цена. Кисуа ще плати огромен откуп, за да си върне Протекторите невредими, защото иначе собственото им население ще се вдигне на въоръжено въстание. Вземането им в плен би могло да спечели войната.

Ванахомен впи поглед в картата и поклати глава.

- Мисля, че Яна-ян е неподходяща цел.

Лезанем го изгледа с присмех.

- Сериозно? Може би да предпочетем тази? - И тя бучна пръст в Занаятчийския квартал. - Или пък да спасим най-напред слугинската каста?