Н. Джемисин - Засенчено слънце

- Слугите, да - отговори Ванахомен, пренебрегнал нейния сарказъм с ясното съзнание какво изразява всъщност той. Тя не се различаваше по нищо от най-младия негов воин - уплашена, но изпълнена от желание да се докаже. Някои прикриваха страха си с войнственост, в което нямаше нищо лошо, стига да се научеха да не престъпват червената линия на неговото търпение.

- Нашата цел трябва да бъде Хетава - заяви Ванахомен. - Яна-ян е построен така, че да отбива с успех всяка атака. Разполага с метални врати, които не могат да се прехвърлят лесно, нито да се разбият бързо. Стрелците ще ни изтрепят като пилци, по която и улица да приближим - точно затова всичките са прави и широки. А по тесните ще пуснат бойни колесници, за да доизколят оцелелите. Дори да ги обсадим, в дворцовите складове има провизии за цяло село - ще издържат преспокойно, докато пристигне подкрепление от Кисуа.

Гефир се намръщи.

- Да, но Протекторите…

- Трябва да бъдат заловени, да - съгласен съм. Но за целта има други начини. Голямата слабост на Яна-ян са неговите размери и множество входове. Да се отбранява порталът от настъпваща армия не е трудно. Но да се пази всяка градинска врата, всеки забутан слугински вход, всяка педя от всяка стена от единични нападатели? Това е много, много по-трудно.

Гефир разшири очи.

- Убийци? Искаш да убиеш Протекторите? - Той бе ужасен, и с пълно право. Дори самият Ванахомен си оставаше в достатъчна степен гуджаареец, за да се погнуси от мисълта за убийство на старейшини. Но бе готов и на по-гнусни действия, ако такъв се окажеше пътят към победата.

- Не. - Ванахомен отново почука с пръст по квартала на Хетава, като го задържа върху изображението на самия храм. -Мислех си за друг вид нападатели.

Дети-ара вече клатеше глава.

- Значи нищо не си чул. Кисуатците взеха Бирниците като заложници преди близо осмодневие. Държат ги в Яна-ян.

- Държат ги къде… - Ванахомен се вторачи в него, а после се усмихна широко. Не можа да се удържи. - И това ако не е късмет…

- Късмет?

- Ами да! - Ванахомен се надвеси над масата, за да придаде тежест на думите си. Лезанем се отдръпна, сякаш отблъсната от неговото вълнение. - Едно малко разсейване, един незначителен пропуск от страна на охраната и Бирниците са на свобода. Вътре в Яна-ян. Трябва да направим всичко възможно, за да улесним това, а за целта непременно ще имаме нужда от помощта на останалите жреци. Те могат да си говорят в сънищата. - Свъси вежди замислено. - Дори само това ще ни бъде от полза, защото по-лесно ще координираме усилията си. Но главното е, че народът ще се обедини около Хетава. Кисуа може да се опълчи срещу армия, но не и срещу целия град.

Изражението на Лезанем премина от изненада през смайване до радостно одобрение.

- Хетава е символ - обади се тя най-накрая. - Освен това може да се превърне в прекрасна изходна точка за всяка операция, стига Слугите да се съгласят. - Тя обърна охладняло лице към Ванахомен. - Дали ще го направят?

- Надявам се. - Той срещна погледа и и в същия миг разбра, че знаят за неговото споразумение с Хетава. Добре. Нека си имат едно наум, ако смятат да го предават. - Обещаха да сторят, каквото е нужно за по-бързото връщане на Гуджааре към мира. Ако това изисква Яна-ян да се изгори до основи ведно с кисуатците вътре, смятам, че ще го направят.

Настъпи тишина. Всеки осмисляше чутото.

- Добре - обади се мъж, който не бе представен и приличаше на търговец. Той кимаше към Ванахомен със светнали очи. - Добре.

- Сънната Луна да ми е на помощ - проговори най-накрая и Гефир. - Започвам да си мисля, че ще стане работата. - Тези думи разчупиха напрежението и неколцина от събраните благородници се разсмяха нервно.

- В такъв случай остава още един важен въпрос за решаване, преди да се заемем с множеството по-дребни. - Ванахомен погледна Дети-ара, Лезанем и Гефир. Санфи го нямаше и той не си позволи да прави догадки по въпроса. - Не може армия да се командва от съвет, колкото и почитан да е той. А банбарци не ще последват никой друг гуджаареец, освен мен.

Настъпи ново мълчание, преди Дети-ара да кимне предпазливо.

- Никой от нас, като изключим Лезанем, не е воин - отбеляза той. - Винаги сме смятали, че под твое командване ще бъдем най-силни. - Сега погледна Лезанем.

Тя сякаш понечи да възрази, но когато срещна твърдия поглед на Ванахомен, въздъхна:

- Ще следваме твоите заповеди.

Гефир закима енергично в знак на съгласие.

Дълбоко чувство на удовлетворение и пълна готовност изпълни Ванахомен. Точно това бе чакал цели десет години.