Н. Джемисин - Засенчено слънце

Той спря коня по средата на един претъпкан пазарен площад, огледа тълпата, която го наблюдаваше със затаен дъх, и произнесе четири думи, които се чуха из всички кътчета на столицата с бързината на сънища:

- Върнах се у дома.

В същото време в източната част на града Учител Йехами се бе изправил върху една от стените на Хетава в компанията на Пазител Анарим и още двама от Съвета на Пътищата. Бе зареял поглед към приближаващите откъм западната порта пламъци и дим.

- Положението започва да излиза от контрол - проговори Анарим.

- Като всеки хаос - отзова се Ни-Имех от Сестрите. Тя и другите членки на ордена, които не се сражаваха по улиците, бяха потърсили убежище в Хетава още при първите признаци за опасност. - Мислиш ли, че Принцът ще дойде най-напред тук?

- Това му бе предложено в съня - отговори Йехами. - Няма нищо сигурно на този свят, разбира се, при липсата на контрола на сънната кръв. - Отправи поглед към Лечител Анакемат, който кимна с уморен вид.

- Не ще узнаем, докато не го видим пред прага си, но и тогава няма да е сигурно дали решението му е резултат от нашето влияние или от собствената му воля - обясни Анакемат.

- Сънищата му станаха много по-ясни напоследък. Наложи се да пипаме внимателно. Наркомансията от разстояние е сложна работа. А напоследък никой от нас не е имал възможност да пътува до границата, за да го скъси.

Ни-Имех кимна.

- Значи трябва да се задоволим с това. Ако той не потърси благословията ни за възстановяване на своята власт, разривът между Хетава и Яна-ян може и да не бъде преодолян.

- Има ли някакви новини от изследователите? - попита Йехами.

Отговори му Анарим:

- Бяха проследени пет майчини линии, още преди да започне цялата бъркотия. - Посочи с глава пламналия хоризонт.

- Открити бяха няколко жени и момичета със значителен необучен талант за сънуване. Само една от тях е имала видения и е показвала признаци на безконтролни пристъпи. Но дори нейната дарба не може по никакъв начин да обясни епидемията. - Той сгърчи лице. - За съжаление, при целия хаос в града работата на останалите изследователи ще се забави.

- Дали би имало полза от нашата подкрепа? - попита Ни-Имех. -Сестринският орден остава почти незасегнат от тези кошмари. Онези наши членки и чираци, които имат необходимия талант за наркомансия, биха могли да се придвижат преоблечени, в интерес на собствената си сигурност.

Йехами и Анарим се спогледаха изненадани. Ни-Имех присви устни от леко раздразнение.

- Това, че едва сега осъзнавате скрития потенциал на жените, не означава че през цялото време сме били негодни за нищо.

На лицето на Анарим се появи следа от усмивка, видима дотолкова, доколкото можеше да си позволи един Пазител.

- Всяка подкрепа е добре дошла, разбира се. Но това може да изисква излизане от града. Няколко родословия са на благородници от провинцията с имения в полята или из градовете от горното поречие.

- Това не представлява трудност… - започна Ни-Имех и млъкна, когато някакъв шум наруши относителната тишина в двора на Хетава. Всички се извърнаха, за да забележат едно момче - прекалено малко за послушник - да тича по плочите, колкото му държаха крачетата. Дори от това разстояние се чуваше силният му плач.

- Какво е това, в името на сенките? - Йехами пристъпи напред и пое въздух, за да извика към момчето. Спря го Пазител Анарим, който, без много да се церемони му, запуши устата с ръка.

- Детската къща - промълви той. Тя се виждаше добре от наблюдателния им пункт. Бе разположена в противоположния край на издължения двор на Хетава, точно срещу Залата на Благослова. Въпреки че повечето прозорци трябваше да са тъмни, защото слагаха децата да спят веднага след вечерния молитвен танц и банята, из цялата сграда се движеха фенери, а когато вятърът внезапно смени посоката си, се чуха изпълнени със страх детски викове. Миг по-късно още една фигура излетя през вратата на къщата. Тя бе по-висока - някой от възрастните и обитатели.

- Тревога! Кисуатци! - закрещя мъжът, без да спира своя бяг. Височината на този глас бе като удар върху достолепния покой на Хетава. Всички се вторачиха в човека, дори Анарим замръзна с невярващ поглед. - В Детската къща… кисуатски войници…

Още фигури се появиха по петите му. Всички чуха остро свистене на стрела. Миг след това Учителят замлъкна и рухна върху плочника.

- О, Богиньо - прошепна Ни-Имех.

Йехами вдигна разтреперана ръка към устата си.

- Бахал. Младият Бахал, чиракът на Дешефемун…