Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

Тръгвам към нея, но Елла ме сграбчва за китката и ме дърпа назад. Чувам гласа ѝ в съзнанието си. Джон. Тук има нещо гнило.

Това, което се случва през следващите няколко секунди, е сякаш на забавен кадър. Шест замахва назад с назъбения меч и после нанася силен удар. Ужасен, виждам как Осем замръзва на място и после върхът на меча се забива в гърдите му. Той полита напред. Шест издърпва меча от тялото му, Осем пада на пода и остава да лежи неподвижно.

— Не! — изпищява Марина зад мен и се втурва към Осем.

Аз стоя вцепенен от ужас и тогава ме обзема инстинктът за борба. Поглеждам надолу и виждам мощна огнена топка, която изпълва дланта на дясната ми ръка. Колкото и объркан да съм се чувствал само преди секунди, сега вече съзнанието ми е ясно и аз знам точно какво трябва да направя. Това не може да е Шест. А който и да е този, трябва да го убия.

— Шест! — казвам и търкулвам огнената топка към върха на пръстите си. — Какво са направили с теб?

Тя се изсмива и вдига другата си ръка със свита в юмрук ръка. Синя светкавица се изстрелва между кокалчетата на пръстите ѝ и обхваща целия таван. Огнената топка в ръката ми изчезва. Какво става?

— Четири!

Поглеждам нагоре и виждам над себе си Девет, който лети надолу. Неговият антигравитационен завет май също е изчезнал. Успявам да го хвана, преди да се сгромоляса на пода, и му помагам да се изправи.

Марина е застанала пред Осем, за да го пази, и държи насочени оръжията си, готови за стрелба. Осем продължава да лежи на пода и ми е трудно да преценя колко тежка е раната му. Знам само, че е жив, защото на крака ми не се е появил нов белег. Марина изстрелва поредица от куршуми, но те спират на сантиметри от лицето на Шест и падат безполезни на земята. Опитвам се да се запаля отново с лумена, но нищо не се получава.

Шест държи високо вдигнат меча си, тялото ѝ започва да се тресе, внезапно лумва бяла светлина и я обгръща като в мъгла. Тя става все по-висока и от дългата ѝ руса коса остава само един кичур на върха на огромния череп. Лицето ѝ се удължава, променя се и аз някак усещам, че ще се превърне в Сетракус Ра още преди яркият морав белег да се появи на врата му. От страничните врати на стаята се появяват безшумно два батальона могадориански войници. Аз, Елла, Марина и Девет безмълвно се приближаваме един до друг и заставаме пред Осем, за да се разбере, че заедно ще се изправим срещу Сетракус Ра.

— Всичките заедно на едно място. Много ме улеснявате с това. Надявам се, че сте готови да умрете — ръмжи той.

— Криво си правиш сметката — отвръщам аз.

— И номер Шест мислеше така. Но тя сбърка. Много сбърка. — Той се усмихва и гадните му плесенясали зъби проблясват в мъждивата светлина.

Девет ме поглежда и потрива ръце в нетърпеливо очакване.

— Джони, говорили ли сме с тебе, момчето ми, колко много държа на добрата хигиена на устата?

Той се обръща към Сетракус Ра:

— Човече, преди изобщо да си помислиш да ме заплашваш, иди да си измиеш зъбите!

Той изтегля блестящия си жезъл, обръща се към Сетракус Ра и атакува. Слава богу, все още имаме силата на нашето наследство.

С периферното си зрение виждам как Девет напада Сетракус Ра. Отново се обръщам към Осем. Искам да разбера дали ще мога да го излекувам. Държа ръцете си върху раната на гърдите му и чакам заветът ми да започне да действа. Нищо. Моля се Осем да издържи, да изтърпи болката, но виждам как кафявите му очи се обръщат нагоре и дишането му става все по-плитко. Ужасена виждам отново сцената от рисунката в лориенската пещера, онази, в която Сетракус Ра убива Осем с меча си. Нима предсказанието се сбъдва? Продължавам да притискам отчаяно ръце към гърдите му.

— Марина! — крещи Джон. — Трябва да ви измъкнем двамата с Осем от тази стая незабавно! Мисля, че ако се отдалечим от Сетракус Ра, заветите ни ще се върнат. Ако съм прав, ще можеш да спасиш Осем.

— Той е полумъртъв — отвръщам задавено. — Може да е твърде късно, каквото и да направим.

Нямам сили да му кажа за рисунката в пещерата. Чудя се дали Осем сега е в състояние да мисли за всичко това, да си спомни рисунката, да осъзнае какво може да се случи в този момент. Надявам се, че не.

— Тогава трябва да побързаме — казва Джон и ми подава могадорианско оръжие. После повдига Осем. — Стреляй по всички и по всеки, който не е някой от нашите приятели.

Опитваме се да изминем стотината метра до вратата колкото можем по-бързо, не изпускаме поглед и от другите, които участват в битката. С всеки могадорианец, който превръщам в купчина пепел по пътя си, аз се чувствам все по-силен. Опитвам се да не мисля за Шест — за истинската Шест, къде е и какво се е случило с нея. Знам, че това не беше тя. Иска ми се да бях убил онова нещо още преди да се беше разкрило. Оглеждам стаята. Девет се сражава със Сетракус Ра с нокти и зъби и жезълът му със звън се удря в меча на Ра. Въпреки цялата му сила Сетракус Ра сякаш си играе с него и просто чака подходящия момент да нанесе финалния удар и да го убие.