Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

Опитвам се да се освободя от черната обвивка и усещам, че мога леко да помръдна в нея, но не достатъчно, за да я разбия.

Докато продължавам да се боря, поглеждам надолу. Джон се е примъкнал до Сара и Елла, които лежат на пода. След себе си е оставил купчини пепел и кървава диря. Марина се е върнала навън при Осем. Бърни Косар продължава да лежи в ъгъла, но сега разкъсва на парчета могадорианците, които преди малко се опитваха да го извлекат оттам. В средата на стаята Девет все още стои лице срещу лице със Сетракус Ра, но е успял да освободи ръцете и лицето си от черната скала, която го сковаваше.

При тази гледка в мен се връща надеждата, че мога да се освободя от собствения си каменен затвор, и продължавам борбата си. В един момент усещам, че обвивката започва да поддава. Скоро ще се измъкна оттук. Неистово се мъча да се освободя. Единственото нещо, което искам в този момент, е да покажа на Сетракус Ра какво е усещането да бъдеш участник в истинска битка.

Точно когато съм изгубила всякаква надежда, че ще мога да помогна на Осем, способностите ми се връщат. Поставям ръцете си върху раната на гърдите му и усещам, че заветът ми започва да действа. С всяка изминала секунда ударите на сърцето му стават все по-силни. Никога не съм изпитвала нещо по-хубаво в живота си от това спокойно туп, туп, туп. Ако сега не се водеше битката на нашия живот, битката за нашето бъдеще, мисля, че щях да се разплача, но аз оставам силна и сдържам емоциите си.

Свеждам поглед към Осем и виждам, че клепачите му трепват и той отваря очи, поглежда ме.

— Трябва да знаеш… Шест се опита да… — започва той.

Аз го прекъсвам:

— Това не беше Шест. Беше Сетракус Ра. Не знам как го е направил, но това беше той.

— Но…? — Осем изглежда толкова объркан, че направо ми къса сърцето.

— Осем, сега точно не мога да ти обясня всичко. Как се чувстваш? Можеш ли да се изправиш? Трябва да влезем вътре, да се присъединим към другите в битката. Готов ли си? Трябва да излекувам и Джон, ти ще отвличаш вниманието. Разбра ли ме?

Той кимва и аз понечвам да се изправя, но има още нещо, което трябва да направя, преди да е станало твърде късно. Взирам се в очите му, в тези красиви кафяви очи, после поемам дълбоко въздух и го целувам. Когато се отдръпвам, виждам смаяния израз на лицето му. Свивам рамене и му се усмихвам.

— Хей, животът е в настоящия момент, нали така?

Преди да е успял да каже нещо, аз тръгвам да намеря Джон. Трябва да го излекувам, и то бързо. Той пое три снаряда, за да ме предпази. Ако не го намеря веднага, ще умре.

По пода се вижда следа от кръв там, където Джон се е влачил по пода, и двамата с Осем я следваме. Във въздуха виси тежък облак от гъст дим от изстреляните снаряди. Когато стигаме до Джон, той е застанал на колене и изстрелва огнени кълба от дланите си срещу голяма група могадорианци, които се опитват да стигнат до Елла и Сара. Докато се придвижваме към него, могадорианците ни обстрелват. Но сега вече мога да се възползвам от телекинезата и да отклоня изстрелите, Осем също се включва в битката. Аз притичвам до Джон и започвам да оправям раните му. Той е много блед и диша тежко. Загубил е много кръв.

— Джон! Трябва да спреш за малко, за да мога да те излекувам! — Опитвам се да надвикам шума от хаоса и суматохата. Хващам го за брадичката и го принуждавам да ме погледне. Той върти глава и се опитва да се освободи.

— Ако спра, могадорианците ще убият Сара и Елла.

— Ако не спреш, ще умреш. Сега вече Осем е добре, той ще ги прикрива, докато аз работя с тебе. Моля те, Джон! Имаме нужда от теб.

Усещам, че престава да се съпротивлява.

Преглеждам внимателно раните на краката му. Изглеждат по един и същи начин. И двата крака кървят силно от зейналите дупки. Започвам с десния крак и веднага разбирам, че костта на бедрото му е счупена. Той крещи от болка, докато костта се намества, но викът му потъва в шума от случващото се наоколо. Свива ръцете си в юмруци и аз продължавам с работата си.

Другият крак не е толкова зле и се справям по-бързо с него. Джон вече диша по-леко. Пресягам се да взема ръката му и крещя в ухото му:

— Сега изглеждаш далеч по-добре!

Поставям ръка на раната върху горната част на ръката му и усещам, че мускулите — бицепсът и трицепсът, са разкъсани. Ще ми отнеме една-две минути да ги оправя. Осем продължава да сипе огън срещу непресекващия поток от могадорианци, но те прииждат толкова бързо, че той трудно ги удържа. Усещам най-после как разкъсаните мускули на Джон се възстановяват и той е готов. Поглежда ме и аз кимвам с глава. Той скача на крака и се втурва да помага на Осем, за да защитят Елла и Сара, които още лежат на пода.