Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

Наблюдавам как ударите се сипят върху Бърни Косар. Той се е превърнал в огромен звяр, както беше направил и в Парадайс. Тялото му е мощно и мускулесто, с остри зъби и нокти, а от главата му стърчат два извити рога. Виждам как Сетракус Ра стоварва камшика си върху ръката на Девет и тя почернява, от което ми става ясно, че скоро той ще бъде в положението, в което съм и аз. Джон е прострелян и пада на пода, гърчейки се от болка. Марина взема едно могадорианско оръжие и започва да стреля срещу настъпващите могадорианци.

Елла се измъква предпазливо от стаята. Какво ли е намислила?

Отмествам поглед от нея, защото чувам БК да ръмжи от болка. Поглеждам към него и го виждам коленичил на пода. Въпреки че продължава да се сражава и да убива могадорианци, той е тежко ранен и от раните му блика кръв. Мъчително е да го гледам как бавно отпада в такива нечовешки болки.

Продължавам да кървя. Чувствам как кръвта ми изтича и силите ми ме напускат, нищо не мога да направя да го спра.

Могадорианците продължават да прииждат на вълни отново и отново. Нямам представа колко от тях сме убили досега, но това няма особено значение. Без заветите си все едно се опитваме да спрем вятъра с решето.

Марина е зад мен и сипе изстрели върху могадорианците. Поглеждам към Бърни Косар и виждам, че са омотали въже около двата му рога и се опитват да го изтеглят от ъгъла.

— Страхливец! Ти си един жалък страхливец! Трябваше да ни парализираш, за да можеш да ни победиш! — чувам как крещи Девет.

Виждам го в средата на стаята — едната му ръка е черна и виси тежко и безпомощно. Сетракус Ра прибира обратно камшика си и казва с усмивка:

— Можеш да ме наричаш каквото си искаш, това няма да промени факта, че скоро ще умреш.

Той замахва напред с камшика. Девет се опитва да отклони с жезъла си пламтящите му краища, но само с една ръка няма как да стане. Един от огнените езици го удря по ръката и жезълът изхвърча от нея, а другият го удря в лицето. Девет крещи от болка, а лицето му и ударената ръка започват да почерняват. Сетракус напредва с него. Трябва да направя каквото мога, преди да стана съвсем безполезен или да умра — започвам да стрелям с оръжието си към Сетракус Ра, легнал на пода. В най-лошия случай поне ще отвлека вниманието му, ще направя каквото мога. Той спира снарядите един по един още във въздуха и ги хвърля настрани като на игра.

Дочувам изстрели и от друго оръжие. Обръщам се към вратата и виждам Сара, която се придвижва напред в стаята и сипе изстрели, а Елла е зад гърба ѝ. Сара. Тя не е обучена. Няма да може да оцелее в една битка с могадорианците и Сетракус Ра!

— Сара! — крещя. — Трябва да се махнеш оттук! Това не е за тебе!

Тя не ми обръща внимание и продължава да върви напред. Девет се опитва да се отдалечи от Сетракус Ра, но ръцете му, и двете вече черни, го теглят надолу с тежестта си. Лицето му почернява точно както ръцете. Сетракус отново удря Девет, този път и с двата края на камшика, право в гръдния кош. Девет крещи от болка, а Сетракус реве срещу него:

— Бях чувал, че можеш да ми бъдеш противник, но я се виж, ти си едно нищо.

Точно когато Сетракус Ра отново прибира камшика си, за да нанесе фаталния удар върху Девет, Елла се втурва покрай Сара и хвърля нещо към него, нещо, което прилича на топка червена мъгла. То удря Сетракус в ръката, той поглежда стреснат надолу и надава оглушителен рев.

Чувствам, че нещо се случва вътре в мен. Мигновено и невероятно мощно, сякаш някой ме е включил към източник на енергия. Съсредоточавам се върху ръцете си и за пореден път се опитвам да активирам лумена. За моя изненада, този път се получава. Заветите ни са се върнали.

Зад гърба ми Марина надава вик и се втурва към Осем, който все още лежи отвън пред вратата. Виждам я как полага ръце върху гърдите му и започва да работи върху раните му. Тя ме поглежда през зеещата врата.

— Какво се случи току-що?

Аз клатя глава.

— Нямам представа, но сега вече предстои истинската битка.

Дланите ми светят. Обръщам се към центъра на стаята, където Сетракус Ра е забил нокти в ръката си и се опитва да извади малкото червено нещо, което Елла хвърли към него. Най-после успява и се обръща, за да стовари камшика си върху Елла и Сара, която продължава да стреля. Те не са достатъчно бързи, за да избегнат удара. И двете се строполяват на пода.

В момента, в който стрелата уцелва Сетракус, аз усещам промяната. Способностите ми се връщат, силите ми също. Сега вече имам шанса да се измъкна оттук и да помогна на другите.